Усещам как се мести по леглото, после се обляга назад и ме взима със себе си. Поне говори с мен дотолкова, че да се погрижи за жалкото ми състояние. Що за жена наказва алкохолика, когото обича, като излиза и се напива? И то при положение че е бременна, не че той е наясно. Що за жена измъчва своя вбесяващо властен съпруг, като си пъха езика в гърлото на друг мъж пред него? Такъв като този, който крие хапчетата на своята любима и й надува корема, без да я попита, ето кой. Създадени сме един за друг.
— Съжалявам… горе-долу – казвам тихо.
Той целува косата ми.
— Аз също. – Смел е. Сигурно изглеждам и мириша шокиращо. Ароматът на махмурлук не ще да е най-приятното събуждане, особено за възстановяващ се алкохолик.
Лежа върху него и се унасям в сън и в мисли.
— За какво мислиш? – пита тихо, почти изпълнен с опасения.
— Мисля, че не може да продължаваме така – отговарям честно. – Не е добре за теб – оставям настрана факта, че не е добре и за мен.
Той въздъхва.
— Не ми пука за мен.
— Какво ще правим? – притискам го.
Той мълчи известно време, а после ме обръща по гръб и избутва бедрата ми, за да се настани между тях. Поема дълбоко въздух и отпуска чело на гърдите ми.
— Не знам, но знам колко много те обичам.
Отпускам се и поглеждам към тавана. Знам това добре, но приказката, че любовта побеждава всичко, тук е тествана до предела. Джеси играе картата с любовта всеки път, сякаш е приемливо оправдание за невротичното му държане.
— Защо го направи? – питам. Няма нужда да уточнявам. Знае за какво говоря.
Поглежда към мен, а бръчката му изпълзява по челото.
— Защото те обичам – казва отбранително. – Всичко е, защото те обичам.
— Държиш се с мен като с курва, чукаш ме в тоалетната на бара, без да ми кажеш и дума, после отиваш и опипваш друга жена? И това ли направи, защото ме обичаш?
— Опитвах се да докажа нещо – спори тихо. – И внимавай с езика!
— Не, Джеси. Опитваше се да бъдеш чекиджия. – Помръдвам леко под него и той ме поглежда загрижено. – Трябва ми душ.
Той се взира в очите ми, но накрая се претъркулва и ме пуска. Смъквам се от леглото и се завличам в банята, като затварям вратата след себе си. Мия си зъбите и влизам под душа. Чувствам се напълно отчаяна и с махмурлук. Просто искам да изпълзя обратно в леглото и да забравя за всичко, но умът ми препуска към територия, която ме плаши, от което главата ме боли още повече. Не съм виждала Джеси четири дни. Опитвам се с всички сили да не навлизам там, но просто не мога да го спра, особено след последното му изчезване.
Подскачам, щом усещам ръката му да се плъзга по корема ми и устните му върху рамото ми.
— Дай на мен! – прошепва, взима гъбата и ме обръща. Коленичи пред мен, хваща стъпалото ми и го поставя на бедрото си, после започва да плъзга насапунената гъба по крака ми.
Бръчката му я няма. Изглежда доволен, спокоен и отпуснат, точно както обичам да го гледам, и то само защото се грижи за мен отново.
— Къде беше от понеделник до вчера? – питам и го наблюдавам внимателно. Не се напряга, нито ми хвърля загрижен поглед, просто продължава бавно да ме мие, докато водата тече около нас.
— В ада – отговаря тихо. – Ти ме напусна, Ава. – Не поглежда към мен и не използва обвинителен тон, но знам, че посочва, че наруших обещанието си.
— Къде беше? – притискам го. Отпускам крака си на пода на банята и вдигам другия, щом почуква глезена ми.
— Опитвах се да ти дам пространство. Осъзнавам как се държа с теб, Ава, и ми се иска да можех да се спра наистина. Но не мога.
Още не ми е отговорил. Знам всичко това.
— Къде беше, Джеси?
— Преследвах те – прошепва. – Навсякъде.
— Цели четири дни? – изтърсвам.
Той ме поглежда и спира с движенията на гъбата.
— Единствената ми утеха беше да видя колко изгубена се чувстваш и ти. – Хваща ръката ми и ме дръпва надолу, така че заставам на колене срещу него. Избутва мократа коса от лицето ми и се навежда, за да целуне нежно устните ми. – Ние не сме обикновени, бебче. Ние сме специални. Това, което имаме, е наистина специално. Ти ми принадлежиш и аз ти принадлежа. Това е. Не е естествено да сме разделени, Ава.
— Подлудяваме се един друг. Това не е здравословно.
— Нездравословен би бил животът ми без теб. – Повдига ме в скута си и сключва ръцете ми зад врата си, после обхваща кръста ми с големите си ръце. – Ето тук ти е мястото. – Стиска кръста ми, за да подсили думите си. – Точно тук, винаги с мен. Повече никога не целувай друг мъж, Ава! Ще ме заключат за дълго време.
Осъзнавам глупостта си. Вдигам ръка и погалвам брадичката му. Няма натъртвания или белези.