— Мамка му! – изръмжава и задържа главата да не мърдам. – Просто стой така!
Членът му докосва гърлото ми и аз се мъча да спра конвулсиите на стомаха си.
Мълча, докато Джеси се разтърсва до мен. Главата му е отпусната назад, а юмруците му стискат косата ми. Трябва да се контролирам. Не мога да повърна, няма да мога да обясня причините, затова, вместо да се съсредоточа върху солидния член в устата ми, се опитвам единствено да сдържа спазмите. Затварям очи и вдишвам през носа. Какво ми става? Ако бременността причинява някаква непоносимост, а моята е внезапната нетърпимост към мъжеството на Джеси в устата ми, тогава не искам изобщо да съм бременна никога повече.
Отпускам се леко, когато се отдръпва, и бързо го вадя от устата си, после се покатервам по тялото му и обвивам крака около него. Трябва да изиграя това съвършено, особено като съдя по невярващото изражение на красивото му лице. Не обича да спирам нещата, които е поискал. Навеждам се и хапя устната му.
— Искам те вътре в мен.
— Бях съвсем щастлив, където бях – мърмори недоумяващ. Това ме разсмива. – Радвам се, че намираш това за смешно, Ава.
— Не, съжалявам. – Притискам устни към неговите и разигравам картата с огромното ми сексуално желание. Това е единствената ми възможност. – Нуждая се от теб вътре в мен сега.
Той се отдръпва и присвива очи. Това ме тревожи. Но после ме зашеметява с усмивката си, запазена само за мен.
— Няма нужда да ме молиш два пъти, бебче. – Отпуска ме на леглото и ляга с мен. – Разкарай кърпата!
Дръпвам я от врата му и я мятам през стаята.
— Сложи ръце в косата ми! – нарежда. Изпълнявам незабавно и сплитам пръсти в мократа тъмноруса плетеница. – Дръпни я! – навежда се и близва устните ми, когато
дръпвам косата му със стон. – Целуни ме силно, Ава! – строгият му тон подклажда още повече желанието ми. Целувам го по устните с отчаяние. – Спри! – нарежда и аз го правя, въпреки че не искам. – Целуни ме нежно! – прошепва. Въздъхвам и нежно и бавно плъзгам език през устата му. – Достатъчно! – казва грубо и отново спирам. Джеси се отдръпва и ме целува любящо по устните. – Защо не можеш да правиш всичко, което поискам, толкова бързо?
Усмихвам се и го придърпвам по-близо.
— Защото твоята жадна за власт личност се отърква о жена ти.
Той се засмива и се претъркулва, така че възсядам хълбоците му.
— Поеми властта, бебче!
— Добре – съгласявам се бързо и се повдигам от слабините му. Той се пресяга надолу и аз плясвам ръката му. – Извини ме!
— О, съжалявам – ухилва се глуповато. – Но не се мотай, моля те!
— Започнал си да забравяш, Боже – сграбчвам възбудения му член и го насочвам към себе си. – Ти току-що отстъпи властта. – Смъквам се нежно и усмивката му скоро изчезва, заменена от истинска признателност.
Простенва и сграбчва краката ми.
— Може да ти отстъпвам властта по-често.
Повдигам се и бавно се отпускам надолу, като прокарвам ръце по гърдите му.
— Харесва ли ти?
— О, да. – Поглежда към мен и започва да гали с ръце бедрата ми.
— Толкова си красив. – Повдигам се и отново се спускам нежно надолу с въздишка.
— Знам – казва просто.
— И арогантен.
— Знам. Нагоре!
Повдигам вежди.
— Кой командва?
— Ти, но няма да е задълго, ако злоупотребяваш. Нагоре! – Той сдържа усмивката си и аз се намръщвам, но се повдигам. – Добро момиче – пъшка. – По-бързо!
Отпускам се надолу и притискам нежно.
— Но на мен ми харесва така.
— По-бързо, Ава!
— Не. Аз командвам – повдигам се отново, но нямам възможност да се спусна дразнещо надолу. Той ме обръща по гръб и ме притиска.
— Изпусна шанса си, жено. – Нахлува в мен целенасочено. – Взимам си обратно властта.
Бам!
Изкрещявам и краката ми се разтварят.
Бам!
— Мамка му! – крещя, когато се блъска утробата ми.
— Езикът!
Бам!
— Джеси!
— Ти насили късмета си, бебче – сумти той. Стиска китките ми по-силно и нахлува в мен отново и отново. Очите ми се затварят. – Очите! – отварям ги и изписквам шокирано. – Така е по-добре. – По лицето му се стича пот, която капе по бузите ми. Искам да се държа за него, да го драскам и хапя, но съм напълно безсилна, точно както ме харесва.
— Нека те хвана! – проплаквам, докато той продължава.
— Кой командва?
— Ти, шибан властен маниак!
— Внимавай – бам! – с – бам! – езика!
Крещя.
— Мамка му! – извиква той. – Свърши за мен, Ава!
Не мога. Опитвам се да се съсредоточа върху оргазма, който се спотайва някъде дълбоко, но всеки път, щом реша, че съм го хванала, Джеси отново нахлува в мен с наказващите си хълбоци и го избутва назад. Очите ми се затварят и не мога да направя нищо повече, освен да приема нападението върху тялото ми.