— Боже, Ава! Ще свърша.
С тези думи той изкрещява и се срива върху мен, освобождавайки ръцете ми от свирепия си захват. Дишането му е учестено, тялото му потръпва и кожата му е влажна. Аз също съм в това състояние, без задоволяващия оргазъм.
— Ти не свърши – пъшка Джеси в шията ми. Не мога да говоря, затова мънкам и поклащам глава. Ръцете ми лежат вяло отстрани на главата ми. – Бебче, съжалявам.
Мънкам отново и се опитвам да вдигна ръце и да го прегърна, за да разбере, че съм добре, но мускулите ми са омекнали. Той буквално ме е парализирал. Потните ни тела се притискат едно към друго и неравното ни дишане е силно. И двамата сме напълно разбити. Искам да остана в леглото, но усещам липсата на тежестта му, а после той ме вдига на ръце. Мърморя в протест, докато ме отнася към банята.
Пуска душа, грабва кърпа от рафта и я хвърля на пода, после ме поставя върху нея. Аз едва събирам сили да се намръщя, когато той се отпуска на пода и разтваря краката ми.
— Нека те върнем към живот! – Нагласява водата на по-хладна температура и се настанява между бедрата ми, после истински ме събужда с една продължителна, агонизиращо нежна ласка на езика по сърцевината ми.
Извивам гръб, безжизнените ми ръце отново оживяват и гласът ми се връща.
— Ооо, Божеее! – Сграбчвам мократа му коса и го притискам към себе си. Оргазмът, който така и не дочаках, отново е нещо реално достижимо. Дори не се опитвам да го контролирам. Започвам да се задъхвам, коремните ми мускули се напрягат и главата ми се вдига, докато хладната свежа вода ме облива. Джеси е навсякъде – ближе, хапе, смуче и прокарва пътека с целувки по вътрешната страна на бедрата ми, а после бавно се връща нагоре, за да гмурне език надълбоко.
— Будна ли си вече? – мърмори до мен, после захапва леко клитора ми.
— Още! – настоявам и дръпвам косата му. Чувам как се смее, преди да изпълни заповедта ми, после залепва устни около мен и ме засмуква нежно, докато достигам върха.
Избухвам. Виждам звезди. Стена и отмятам ръце над главата си. Прекалено е хубаво. Просто е прекалено хубаво. Пулсирам срещу него и напълно се отпускам. Хладната струя е божествена, а продължителното мъркане на душа е отпускащо. Няма да стана от този под за никого и за нищо на света. Джеси може да ме отнесе
право в леглото.
— Обичам, обичам, обичам да усещам как пулсираш. – Целува тялото ми, докато открива устните ми, за да ми покаже още специално внимание. Откликвам само с устата си, неспособна да убедя мускулите си да се задвижат, а и не полагам много усилия. – Изкупих ли вината си?
Кимвам, докато ме целува, и той се засмива, после се отдръпва, за да ме огледа. Очите ми все още са отворени. Той е повече от красив и го знае, дебелоглавият задник.
— Обичам те – едва успявам да изстискам думите през учестеното ми дишане.
Джеси ме заслепява с онази усмивка… моята усмивка.
— Знам, бебче. – Той се изправя прекалено жизнено за моето състояние. – Хайде! Сега, след като изпълних божественото си задължение, се налага да отидем в имението. – Хваща ръката ми и ме изправя без никакво усилие. А аз не помагам. Отпускам се като мъртва тежест, но това не го затруднява.
— Трябва ли да дойда? – оплаквам се, докато той слага шампоан на косата ми и започва да я сапунисва.
— Обикновено не се оплакваш, когато трябва да дойдеш. – Той ми се усмихва, но извъртам очи. – Да, оплакваш се. Трябва да наваксаме четирите дни. – Не му обръщам внимание и оставям големите му твърди ръце да масажират главата ми, а после да ме изплакне. – Готова си, жено. Вън! – Плясва ме по задника и ме праща навън, после продължава с душа.
Поглеждам с копнеж към леглото, но колкото и да ме зове, устоявам и се отправям към огромния дрешник, за да се приготвя. Наистина имаме да наваксваме. Минахме най-трудната част, а това е още една причина да подобря ситуацията, която несъмнено ще ме върне отново в положението да се държи с мен сякаш съм чуплива, ако остана бременна.
* * *
Влизам в кухнята и откривам, че Джеси рови като обезумял из шкафчетата. Вдигнатите му ръце подчертават широкия гръб, облечен в бяла тениска. Твърдите мускули карат ръцете ми да тръпнат отстрани до тялото ми и очите ми примигват, за да потвърдят, че е истински. Той е истински и също така е мой.
— Какво правиш? – питам. Вдигам косата си на рошава опашка на върха на главата си.
Джеси се обръща и ме поглежда тревожно.
— Свършил съм фъстъченото масло.
— Какво? – смея се на искреното му нещастие. – Свършил си фъстъченото масло?