— Никак не е смешно! – Тръшва вратата на шкафчето, после отива да хладилника, отваря го и започва да размества безкрайните бутилки вода. – На какво си играе Кати, мамка му! – мърмори на себе си.
Не мога да се спра. Превивам се от смях. Това не е нормално поведение на човек, който просто обича нещо. Той е пристрастен. Моят господар е пристрастен към фъстъчено масло и най-вероятно ще получи гърч, ако не си получи дозата скоро. Хихикам щастливо, докато се отдалечавам, но чувам вратата на хладилника да се тръшва. Подскачам и се опитвам несполучливо да скрия усмивката си. Хапя устната си, за да я спра.
— На какво се хилиш? – Джеси ми се мръщи.
— Защо е този непреодолим импулс към фъстъчено масло? – питам бързо, преди да стисна отново устната си.
Джеси скръства ръце на гърдите си, все още намръщен.
— Харесвам го.
— Харесваш го?
— Да, харесвам го.
— Загазил си, ако само го харесваш. – Не мога повече да потискам глупавата си усмивка.
— Не съм загазил – спори той и се засмива леко. – Не е голяма работа.
— Добре. – Свивам рамене, все още усмихната. Всъщност е голяма работа.
Джеси пресича кухнята и заобикаля плота към мен. Очите му се опулват, когато долната част на тялото ми се появява в зрителното му поле.
— Какво е това? – изтърсва.
Поглеждам надолу към себе си, после към шокираните му зелени очи.
— Къси панталони.
— Имаш предвид бикини?
Отново се хиля.
— Не, имам предвид къси панталони. – Хващам ръбовете на крачолите на дънковите си панталонки и ги повдигам. Ако бяха бикини, щяха да изглеждат така.
Той се задъхва леко, все още изучаващ престъпното облекло.
— Ава, хайде, бъди разумна!
— Джеси – въздъхвам, – казах ти. Ако искаш дълги поли и пуловери по врата, тогава си намери жена на твоята възраст! – дръпвам панталонките надолу и коленича, за да вържа връзките на кецовете си. Пренебрегвам мърморенето и наежването, което се излъчва от всяка възхитителна част на моя неразумен мъж. – Може да отида да плувам в имението. – Поглеждам към него. Сърдитото му лице е сковано от ужас.
— С бански?
Смея се.
— Не, в скиорски екип. Разбира се, че с бански. – Насилвам си късмета и го знам.
— Правиш го нарочно, нали?
— Искам да отида да плувам.
— Искам да те удуша – сопва се той. – Защо ми причиняваш това?
— Защото си неразумен задник и трябва да се отпуснеш. Ти може да си старец, но аз съм само на двайсет и шест. Спри да се държиш като пещерен човек! Какво ще стане, ако отидем на почивка някъде, където има плаж?
— Мислех, че можем да отидем на ски – той се подсмихва самодоволно сега. – Ще ти покажа колко съм добър в много екстремните спортове.
Усмихвам се на повторението на думите ни от нашата първа среща. После скачам върху него и носът ми се сгушва право във врата му.
— Миришеш много сладко. – Вдишвам вкусния му аромат, докато той ме носи към колата, все още обута в късите панталони.
* * *
Паркираме пред имението и Джеси бързо ме вади от колата, после ме издърпва нагоре по стълбите във фоайето. Чувам далечното бръмчене на разговори от бара и се усмихвам, когато виждам Джон да се приближава, все така заплашителен като планина.
— Ава иска да отиде да плува – оплаква се Джеси, когато Джон се присъединява и започва да върви до нас, изравнявайки крачка с тази на Джеси и с моите бързи стъпки.
Голямото момче поглежда надолу към мен, а веждите му подскачат над очилата.
— Така ли, момиче?
Кимвам.
— Навън е горещо.
Леката усмивка, проблеснала на лицето на Джон, е признак, че той знае адски добре какво правя. Да, опитвам се да помета цялата неразумност на моя съпруг и това е идеалното място, от което да започна – в секс убежището на моя господар, където показването на плът е ежедневно явление. Не планирам изобщо да се събличам и да се перча наоколо, та всички да ме видят, но плуване в приличен бански е добро начало. А ако Джеси успее да преодолее това тук, ще може да го преодолее навсякъде.
Подминаваме бара и забелязвам Сам. Не виждам лицето му, но тялото му, отпуснато на един стол, е ясен признак на състоянието му. Най-добрата ми приятелка е идиотка. Бяга от нещо добро само за да разпали отново нещо, което е ужасно лошо. Сам може да я е завлякъл към тъмната страна, но не заслужава такова отношение.
Още щом влизаме в кабинета на Джеси, той пуска ръката ми и отива право до вградения хладилник. Вади буркан с фъстъчено масло, веднага отваря капачката и гмурва пръста си вътре. Джон изобщо не се впечатлява, вместо това сяда на стола срещу бюрото на Джеси, докато аз го наблюдавам с усмивка на лице. Джеси отива небрежно до креслото си, настанява се, пъха пръста си в устата и въздъхва. Харесва го, а?