— Какво става? – пита той Джон, облизвайки пръста си.
— Камера три не работи. От компанията за наблюдение планираха да я поправят. – Джон се премества в стола и вади телефона от джоба си. – Ще ги подгоня. – Набира и слага телефона на рамо, после става и отива до прозореца.
— Бебче, добре ли си?
Откъсвам очи от гърба на Джон и виждам Джеси със загрижено изражение на лицето.
— Да, добре съм. – Осъзнавам, че все още стоя до вратата на кабинета, затова тръгвам към бюрото и се настанявам на стол до този на Джон. – Замечтах се. Извинявай!
Отново облизва пръста си от фъстъченото масло.
— За какво?
Усмихвам се.
— Нищо. Просто гледам как се успокои, след като вече имаш твоето фъстъчено масло.
Поглежда към буркана и извърта очи.
— Искаш ли?
— Не. – Сбръчквам нос от отвращение, а Джеси се смее. Зелените му очи
проблясват, докато завинтва капачката и плъзга буркана по бюрото си. Вече е получил дозата си. – Как е Сам?
— Зле. Не иска да говори за това. Как е Кейт?
— Не е добре. – Не лъжа, тя наистина не е.
— Какво знаеш? Защо тя скъса с него?
Свивам рамене колкото е възможно по-небрежно.
— Заради това място вероятно. – Устоявам на порива да не го прегърна. Не смея дори да спомена брат си. – Може би така е най-добре.
Джеси кимва замислено.
— Искаш ли да плуваш, или да останеш с мен?
Знам кой отговор би предпочел да получи.
— Ти какво ще правиш? – питам и оглеждам купчината документи. Никога не съм виждала бюрото му толкова разбъркано и знам защо. Сара не е тук. Но не се чувствам ни най-малко виновна, дори това да значи, че бюрото на Джеси изглежда така, сякаш на него е паднала бомба.
Джеси също поглежда към документите и въздиша.
— Ето това ще правя. – Побутва една от купчините.
— Защо не наемеш някого?
— Ава, това не е нормален бизнес. Трябва да познаваш някого, да му вярваш. Не мога просто да се обадя във фирма за подбор на персонал и да им кажа да пратят някой, който може да работи с компютър.
Добре, вече се чувствам малко виновна. Той е прав. Говорим за хора от висшето общество, хора на високи позиции във властта. Джеси ми е казвал, че ровят в живота на тези хора, за да определят финансовото им състояние и медицинската им история, включително че проверяват и криминалните им досиета. Допускам, че има проблем с поверителността.
— Аз мога да помогна – предлагам неохотно, въпреки че нямам никаква представа откъде да започна, но съкрушеното изражение на Джеси, докато оглежда купчините документи на бюрото си, наистина подклажда вината ми.
Поглежда ме изненадан.
— Наистина ли?
Свивам рамене и грабвам първата хартия, която успявам да хвана.
— По един час тук и там, предполагам. – Оглеждам текста в ръката си и се присвивам. Това е банково извлечение. Поне така мисля. Цифрите приличат повече на международни телефонни номера, затова може би е сметка за телефон. Поглеждам към Джеси. Той се усмихва.
— Ние сме много богати, госпожо Уорд.
— Мамка му!
— Ава…
— Извинявай, но… – Опитвам се да се съсредоточа върху цифрите, но губя ориентация. – Такива неща не бива да лежат на бюрото ти, Джеси. – На листа има номерата на сметките и всичко. – Чакай! Сара ли се грижеше за твоите финанси?
— Да – казва той тихо. Наежвам се. Не се доверявам на тази жена.
— Имаш ли представа къде са парите ти? Колко има? – Поставям отново листа на бюрото му.
— Да, виж! – Взема листа и сочи към него. – Това са парите ми и те са в тази банка.
— Имаш само една сметка? Ами бизнес сметки, спестявания, пенсии?
Джеси изглежда леко разтревожен и почти ядосан.
— Не знам.
Зяпвам към него.
— Тя се е занимавала с всичко, така ли? С всички твои сметки? – Това изобщо не ми харесва.
— Вече не – оплаква се той и хвърля листа обратно. – Но нали ти ще помогнеш? – Отново се усмихва.
Как мога да не помогна? Този мъж е въшлив с пари и няма никаква представа къде и колко от парите му са спестени.
— Да, ще помогна! – Грабвам купчината и започвам да разгръщам лист по лист, но точно тогава осъзнавам нещо тревожно. Вирвам глава и откривам едно самоуверено лице да се взира в мен. – Казах, че ще помогна, това е всичко. Няколко часа от време на време, Джеси. – Той иска да заменя Сара.
Видимо помръкна от думите ми.
— Но това е идеалното решение.
— За теб! Идеалното решение за теб! Аз имам кариера. Няма да се откажа от нея, за да идвам тук всеки ден и да отмятам документация! – Наглата свиня! Иска да заменя Сара като негова секретарка. Никакъв шанс. – Все едно – тупвам купчината на бюрото и се изправям, – не мога да размахвам камшика, затова мисля, че не съм достатъчно квалифицирана. – Не знам защо казах това. Беше ненужно и наистина доста злобно.