Избутвам мократа коса от лицето му и се усмихвам също като него.
— Ти си затворил басейна, нали?
— Не знам за какво говориш – премества ме към гърба си и започва да плува настрани. – Никога не е натоварено по това време на деня.
— Не ти вярвам – отпускам брадичка на рамото му. – Не си могъл да понесеш мисълта аз да съм по бански и някой да ме гледа. Признай, че съм права! – Разгадала съм напълно моя господар.
Стига до края на басейна, дръпва ме от гърба си и ме притиска до ръба.
— Харесва ми мисълта да си по бански.
— Но само за твоите очи, нали?
— Казвал съм ти го и преди, Ава. Не мога да те деля с никого и с нищо, дори и само да те гледат. – Плъзга ръце отстрани по тялото ми и към бедрата. – Само за моето докосване – прошепва. Това ме кара моментално да стисна бедра, когато той се навежда и ме целува нежно. Оглежда лицето ми. – Само за моите очи. – Пръстът му се плъзга покрай дъното на бикините и сдържам дъха си, когато ме погалва нежно. – Само за моето удоволствие, бебче. Знам, че ме разбираш, нали?
— Да. – Премествам се пред него и обгръщам с ръце раменете му.
— Добре. Целуни ме!
Веднага се заемам и показвам своята признателност с дълга, гореща и страстна целувка, която предизвиква стонове и у двама ни. Големите му ръце се спускат на кръста ми и ме обхващат напълно, той ме държи здраво и се целуваме дълго време там, в басейна, само аз и той, давим се един в друг, поглъщаме се, обичаме се.
Всичко, което се случва между нас, е резултат от могъщата, понякога отровна любов, която споделяме. Тя ни парализира, принуждава ни да се държим безотговорно и неразумно – и двамата. Всъщност вероятно сме наравно в лудостта или може би аз водя. Определено се чувствам луда. Това, което смятам да направя, определено ме окачествява като такава. И ако той открие какво планира откачената му жена, несъмнено ще се катурне през ръба на лудостта.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Обичам те.
Ниският шепот ме кара да се усмихна. Претъркулвам се и сляпо посягам към него.
— Ммм – мънкам, докато придърпвам тялото му към моето.
— Ава, седем и половина е.
— Знам – мънкам във врата му. – Сънлив секс! – настоявам. Ръката ми се плъзга надолу към бедрото му и открива това, което търси. Хващам го свободно.
— Бебче, бих искал, но когато се събудиш напълно, ще се паникьосаш и ще ме оставиш наполовина недовършен. – Хваща ръката ми, вдига я до лицето си и целува сладко пръстите ми. – Понеделник сутрин е. Седем и половина. Не искам да обвиниш мен, че съм те накарал да закъснееш.
Очите ми се отварят и виждам мокрото му лице над моето. Взел е душ, което значи, че е тичал, което значи, че е късно. Скачам, а той бързо се премества, за да не го ударя с главата ми.
— Колко е часът?
Усмихва се нежно.
— Седем и половина.
— Джеси! – Скачам и побягвам към банята. – Защо не ме събуди, когато излезе да тичаш? – Пускам душа, обръщам се към мивката и слагам паста за зъби върху четката си.
— Не исках да те безпокоя. – Обляга се на вратата и ме гледа как трия зъбите си като луда. Усмихва се, несъмнено на малкото ми объркване.
— Никога… безпокои… ди… – Изплювам с пълна уста.
Усмивката му се разширява.
— Моля?
Поклащам глава и извъртам очи. Обръщам се отново към огледалото, довършвам и плакна устата си.
— Казах, че никога не те е безпокоило преди. Защо не ме измъкна от леглото и не ме наказа с двайсет и два километра? – Подозрението ми е явно.
Свива рамене и застава до мен пред огледалото, като взима собствената си четка.
— Ще го правя, ако искаш.
— Не, просто се чудя. – Няма да го притискам. Заставам под душа, бързо мия косата си и се бръсна, а после тичам до гардеробната. Стоя и се взирам в безкрайните редове дрехи, повечето все още с етикети на тях. Прекалено тежка работа е да се опитвам да избера. Има прекалено много, затова дръпвам червената си лятна рокличка. Ще свърши работа.
Когато изсушавам небрежно косата си, мацвам набързо малко грим и се приземявам долу, Джеси вече е облечен в тъмносин костюм с яркобяла риза и взима ключовете от колата си.
— Ще те закарам.
— Къде е Кати? – оглеждам го. Целия. Това е моят съпруг. Наистина ли трябва да работя?
Той се мръщи към мен.
— Не знам. Не й е присъщо да закъснява. – Хваща ръката ми и ме повежда извън апартамента. – Взе ли всичко?
— Да.
Слизаме до фоайето на „Луссо” и когато приближаваме портиерското бюро, виждам Кати, облегната на него, да бъбри с Клайв. Ухилвам се и поглеждам към Джеси, но той не ми обръща внимание, въпреки че знае адски добре, че гледам към него, а вероятно и какво мисля.