— Готова ли си да го направиш? – пита тихо.
Мръщя се.
— Питаш ме дали все още искам да се омъжа за теб ли?
Устните му се вирват леко.
— Не. Нямаш избор. Просто питам дали си готова.
Опитвам се да не се засмея заради неговата прямота.
— Ами ако кажа „не“?
— Няма.
— Тогава защо питаш?
Устните му се извиват в срамежлива усмивка и Джеси свива рамене.
— Нервна си. Не искам да си нервна.
— Джеси, нервна съм заради мястото, на което се омъжвам. – Мисля, че имам и нормалните за всяка булка притеснения, но мястото е това, което ми причинява най-голямо безпокойство.
Усмивката му избледнява.
— Ава, за всичко съм се погрижил. Казах да не се тревожиш и не би трябвало. Точка.
— Не мога да повярвам, че ме убеди да се оженим тук. – Отпускам глава. Чувствам се малко виновна, че съм се усъмнила в думите му. Знам точно защо се женим в имението. Защото няма списък с чакащи или други ангажименти, които да заобикаляме. Тук може да ме отведе до олтара без отлагане.
— Хей! – Повдига брадичката ми и ме кара да погледна болезнено красивото му лице. – Стига вече!
— Съжалявам – мърморя.
— Ава, бебче, искам да се наслаждаваш на този ден, не да се тревожиш за нещо, което няма да се случи. Никога няма да се случи. Никога няма да разберат, обещавам.
Отърсвам се от тревогата си и се усмихвам. Чувствам се много по-добре, след като съм чула успокоителните му думи. Вярвам му.
— Добре.
Гледам го как се изправя, отива до големия скрин, вади нещо от чекмеджето и се връща след няколко мига с кърпа за баня. Сбърчвам чело, когато се отпуска отново на колене и избърсва лице, после разрошва влажната си коса и поставя кърпата върху себе си.
Отваря обятия.
— Ела тук! – настоява тихо. Не губя никакво време, а изпълзявам в скута му и го оставям да ме обгърне с ръцете си, а бузата ми се притиска към кърпата върху гърдите му. Усещам дъха на чистата му пот и се отпускам върху него. – По-добре ли е? – пита и ме придърпва по-близо.
— Много по-добре – мърморя в кърпата. – Обичам те, господарю мой – ухилвам се.
Усещам как трепва леко под мен – мълчалив знак за тихия му смях.
— Мислех, че съм твоят бог.
— И това също.
— А ти си моята изкусителка. Или може да си моята дама на имението.
Подскачам от гърдите му и виждам, че ми се хили.
— Няма да съм дамата на секс имението!
Той се смее и ме дръпва обратно долу, като гали лъскавата ми коса и вдишва дълбоко и доволно.
— Както желаеш, жено.
— Само дама ще свърши работа. – Плъзгам ръце по мокрия му гръб, но наистина не ми пука. – Толкова съм влюбена в теб.
— Знам, Ава.
— Трябва да се приготвя. Ще се омъжвам, знаеш.
— Така ли? Кое е щастливото копеле?
Усмихвам се и отново се отдръпвам от тялото му. Трябва да го видя.
— Той е предизвикателен, невротичен властен маниак. – Вдигам ръка и обгръщам грапавата му буза. – Той е толкова красив – прошепвам и търся очите му, които ме наблюдават внимателно. – Този мъж спира дъха ми, когато ме докосне, и ме чука, докато не изпадна в безсъзнание. – Чакам укор, но Джеси просто стиска устните си, затова се навеждам и започвам да целувам брадичката му, а после продължавам нагоре към устните. – Нямам търпение да се омъжа за него. Вероятно трябва да тръгваш, за да не го карам да чака.
— Какво би казал този мъж, ако те хване да целуваш друг? – пита.
Ухилвам се.
— О, сигурно би кастрирал другия мъж и после би му предложил да избира между погребение и кремация. Такива неща.
Очите му се разширяват.
— Явно е властен. Не мисля, че искам да го предизвиквам.
— Наистина не искаш. Той ще те прегази. – Вдигам рамене и той се смее. Красивите му зелени очи проблясват и около тях се образуват леки бръчки. – Доволен ли си? – питам.
— Не, умирам от страх. – Пада назад и ме дърпа със себе си. – Но се чувствам смел. Целуни ме!
Гмуркам се напред и обсипвам лицето му с целувки, като тихо стена от сладко задоволство, но нямам много време да се отдам на желанията си.
Вратата се отваря.
— Джеси Уорд! Разкарай потното си тяло от дъщеря ми! – шокираният вик на мама пронизва интимността на мига ни.
Започвам да се смея. Мърморенето на мама не ме спира да получа своя дял от Джеси. И той ми позволява.
— Ава! Ще миришеш. Стани! – Токчетата й гневно започват да тракат към нас. – Теса, помогни ми, моля те!
Внезапно усещам няколко ръце, които хващат различни части от тялото ми и се опитват да ме издърпат от Джеси.
— Мамо! Спри! – смея се и стискам Джеси по-силно. – Ще стана.
— Ставай тогава! Ще се омъжваш след половин час, а косата ти е рошава и нарушаваш древна традиция, като се търкаляш по пода с бъдещия си съпруг – сърди се тя. – Теса, кажи й!