Тя сяда и разбърква внимателно кафето си, приковала поглед в чашата.
— Исках да се извиня за всичко, което се случи.
— Така ли? – смея се. – Баламосваш ли ме?
Тя спира и ме поглежда. Усмихва се нервно.
— Ава, много съжалявам. Предполагам, че бях малко шокирана при пристигането ти.
— О? – казвам намръщена.
— Ако ми кажеш къде да отида, няма да те обвиня. Държах се ужасно. Нямам извинение.
— Освен че си влюбена в него – казвам откровено и очите й се разширяват от изненада. – Защо иначе да се държиш така, Сара?
Отклонява поглед и мисля, че засичам сълзи в очите й. Тя наистина е влюбена в него. Дали не съм подценила проблема?
— Няма да те залъгвам, Ава. Влюбена съм в Джеси, откакто се помня – Гледа към мен. – Но това не ме извинява.
— Но го би с камшик. – Не го разбирам. – Защо би направила нещо такова на някого, когото обичаш?
Тя се смее леко.
— Това правя аз. Обличам се в кожи, размахвам камшик и бия мъже, преди да ги чукам.
Трепвам.
— Добре.
— Джеси никога не се е интересувал от това.
— Но все пак си го чукала – казвам откровено. Джеси ми го призна и знам, че никога не е бил налаган с камшик преди онзи ужасен ден, когато я открих в кабинета му. Сигурно е била в стихията си, особено когато успя да ме подмами в имението, за да бъда свидетел на цялата сцена на ужасите.
Изглежда изненадана.
— Да, но само веднъж. – Определено сдържа сълзите си. Наистина не съм преценила правилно проблема. – Странно, нали? Дори когато беше мъртвопиян, не ме искаше. Тогава чукаше всички останали, но никога мен.
Вече започвам да разбирам, въпреки че не съм щастлива от напомнянето за миналото на Джеси. Чукал е наред, вземал е всичко по всяко време… освен Сара. Имението е било пълно с жени, но никоя от тях не го е желала повече от Сара, а той не я е поглеждал.
— Надявала си се да те чука, след като си го била? – Думите обръщат стомаха ми. Отново ми се гади.
Сара поклаща глава.
— Не, знаех, че няма да го направи. Той беше прекалено увлечен по теб. Никога не съм допускала, че ще видя деня, когато Джеси Уорд ще падне на колене заради една жена.
— Искаш да кажеш, че си се надявала никога да не видиш деня.
— Да, надявах се. Също така се надявах, че ще избягаш, когато разбереш за имението.
Наистина избягах, след което се върнах. Но не беше нужна намесата на Сара, за да избягам, когато открих пияния Джеси. Поглеждам към жената, която седи в отсрещния край на масата, и изпитвам съжаление към нея. Мразя се за това, но я съжалявам.
— Сара, той те смята за приятел. – Не мога да повярвам, че се опитвам да накарам тази жена да се почувства по-добре след всичко, което направи.
— Да, така е – наистина се смее този път, но после се намръщва и отново започва да разбърква кафето си. – След това, което ти направи, и след като видях как той реагира, осъзнах колко глупава съм била. Той заслужава щастие. Заслужава теб. Ти го обичаш въпреки имението, въпреки това, което направи той, и въпреки проблема му с алкохола. Обичаш го в неговата цялост, включително всички бесове, които събуждаш у него – усмихва се. – Ти го накара да чувства. Не трябваше да се опитвам да му отнемам това.
Седя смаяна и мълча. Взирам се в нея, без да знам какво да отговоря. Какво бих
могла кажа?
— Искаш си работата.
И казах това?
Очите й се разширяват.
— Не мисля, че това може да стане. А ти?
Аз също. Въпреки признанията й не бих могла да й се доверя или дори да я харесам. Мога малко да я съжаля, но не мога да я поканя обратно в живота ни. Не съм питала Джеси какво е станало, когато я е уволнил. Той даде ясно да се разбере, че това не подлежи на обсъждане и, доволна, че Сара вече я няма, аз не настоях. Но сега повече от всякога искам да знам какво е станало по време на този разговор.
— Сигурно си го виждала с много жени. Защо набеляза мен? – питам, въпреки че вече знам отговора на този въпрос.
— Ти беше различна, това беше очевидно. Джеси Уорд не преследва жени. Джеси Уорд не води жени у дома си. Джеси Уорд не спира да пие. Ти промени този мъж. Ти направи това, което много преди теб са се опитвали да направят през годините и са се проваляли, Ава. Ти спечели господаря. – Сара се изправя. – Честито, госпожо Уорд. Грижи се за него! Направи го щастлив! Той го заслужава.
Тя излиза.
Гледам как излиза от „Старбъкс” и отново ми се доплаква. Спечелила съм господаря. Променила съм го. Накарала съм го да спре да пие и да чука всички наред. Накарала съм го да чувства и да обича. И той обича. Обича наистина силно и аз също го обичам наистина силно. Трябва да го видя. Наистина трябва да го видя. По дяволите Рут Куин и взискателния й задник.