Връща се и слага чантата между краката ми, после ни откарва у дома в пълно мълчание.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Все още не е казал и дума, когато паркираме пред „Луссо”. Излиза и ме измъква, после ме повежда покрай предпазливо изглеждащия Кейси и ме вкарва в асансьора. Обръщам се към Джеси, но той гледа напред и дори не прави опит да ме погледне – виждам го в отражението на вратата. Когато отваря входната врата на апартамента, Кати се появява от кухнята. Усмивката й се стопява, когато забелязва, че никой не й отговаря подобаващо.
— Всичко наред ли е? – Тя преценява и двама ни, после поглежда Джеси за отговор, но той само й подава чантата и кимва към стълбите. Поглеждам го и мълчаливо моля за някакви думи. Той не ми угажда. Отново кимва.
— Момче? – подсеща го Кати предпазливо.
— Всичко е наред. Ава не се чувства много добре. – Леко побутва гърба ми с ръка, подканвайки ме да тръгна напред.
— Идваш ли? – питам.
— Ще дойда след минута. Върви! – Подсилва думите си, като ме побутва още по-здраво с ръка и аз го оставям с Кати.
Докато минавам покрай сладката икономка на Джеси, тя протяга ръка и нежно погалва рамото ми с лека усмивка.
— Радвам се, че си у дома, Ава.
Усмихвам й се вяло. Чувствам се несигурна и малко разтревожена от унилото състояние на Джеси.
— Благодаря. – Качвам се горе, влизам в основната спалня и се настанявам на края на леглото.
Не знам какво да правя, затова изритвам обувките си и се издърпвам малко по-нагоре в леглото. Очите ми отново са пълни със сълзи, докато притискам колене към гърдите си и го чакам. Знам, че точно сега е времето да говорим за това, след като и двамата сме приели ставащото. Но за да се получи, трябва да говорим и двамата, а Джеси сякаш не планира да каже нищо. Не мога да го направя сама. Нямам представа какво минава през откачения му ум, а напрегнатата атмосфера отново ме кара да се съмнявам. Трябват ми уверения, не мълчание и не време, в което да се оправдавам.
Вдигам глава, когато влиза в стаята, но той не ме поглежда. Вместо това отива право в банята. Чувам как водата започва да пълни ваната, а после и движенията му, докато следва обичайната си програма, като събира всичко, което ще му трябва, и го поставя на достъпно място. Ще си вземем вана ли?
Седя твърде дълго на леглото, слушам водата и тихите движения на Джеси. Накрая той влиза също така тихо в стаята и ме доближава, без да каже и дума. Поема ръката ми и ме вдига от леглото. Съблича ме, сваля диаманта и ролекса, за който още не съм му благодарила, после ме вдига и ме отнася в банята.
Спуска ме нежно във ваната.
— Водата добре ли е? – пита тихо. Пуска ме и коленичи отстрани на ваната.
— Добре е – отговарям. Той сваля сакото, разкопчава ръкавите на ризата си и ги
избутва нагоре. Взима гъбата и я топва във водата, после изстисква сапун върху нея и ме обръща. Започва да я плъзга по гърба ми с нежни и спокойни движения.
Малко съм объркана.
— Няма ли да влезеш? – питам тихо. Искам да лежи зад мен, за да мога да го усещам, да извличам утеха от него. Нуждая се от това.
— Нека се погрижа за теб! – Гласът му е нисък и несигурен. Това не ми харесва.
Обръщам се с лице към него и откривам лъснали зелени очи и стоическо
изражение. Това стяга сърцето ми. Този път наистина съм прекалила.
— Имам нужда да си по-близо. – Протягам мокра ръка и поставям длан върху бузата му. – Моля те!
Гледа ме внимателно няколко мига, сякаш решава дали трябва, но накрая въздъхва и пуска гъбата, после се изправя и бавно сваля дрехите си.
Стъпва зад мен и се спуска във водата, за да ме обгърне напълно. Чувствам се много по-добре, когато топлината му ме обгръща, но не мога да го виждам, затова се обръщам и сядам в скута му. Коленете му се повдигат, за да се облегна назад и да го гледам. Хващам ръцете му и сплитам пръсти с неговите. Двамата гледаме мълчаливо как ръцете ни си играят, а сплетените ни пръсти проблясват, когато пръстените ни улавят отражението на водата. Мълчанието вече не е трудно.
— Защо ме излъга, Ава? – прошепва той. Все още гледа как се движат сплетените ни пръсти.
Движенията ми се забавят, но не спират напълно. Това е въпрос, който предвиждах и на който трябва да бъде отговорено.
— Бях уплашена. Все още ме е страх. – Казвам истината. Нищо друго освен истината. А той трябва да я чуе. Трябва да разбере, че цялата тази ситуация ме ужасява.
— От мен – казва просто. – Страх те е от мен. – Не продължава и няма нужда. Знам какво има предвид и той го знае.
— Страх ме е от това какъв ще бъдеш.
— Имаш предвид още по-луд – потвърждава. Погледът му продължава да следи сплетените ни пръсти.