— Да, хайде, Ава! – суровият глас на Теса се забива ушите ми. Тя е доста мила, но е плашещо свирепа, когато става въпрос за организацията.
— Добре, добре – мърморя. Вдигам се от Джеси и приглаждам косата и роклята си.
— О, я се виж! – мама стене и се суети с дивата ми грива. Мъча се да запазя безизразно лице, докато гледам как Джеси не прави никакъв опит да излезе, вместо това пъхва ръце под главата си, за да се повдигне леко, така че да наблюдава как мама ме дърпа и ръчка. – Вие сте две деца – продължава тя и обръща гневни шоколадови очи към предизвикателния ми мъж. – Вън!
— Добре. – Той се вдига плавно с леко усилие. Възхитителните му мускули играят. Теса точи лиги и това не ми убягва, но се откъсва от вцепенението си, когато вижда как я наблюдавам с вдигнати вежди.
— Аз ще се погрижа за младоженеца – заявява тя, като насочва очите си навсякъде другаде, но не и към торса на моя бог. – Джеси, хайде!
— Чакай! – Той поглежда към гърдите ми. – Къде е диамантът ти?
— Мамка му! – Веднага посягам с ръка към гръдта си, а очите ми се стрелкат наоколо по пода. – Мамка му, мамка му, мамка му! Мамо!
— Ава! – подвиква Джеси. – Моля те! Внимавай с езика!
— Без паника! – Мама се отпуска на колене и започва да гледа под леглото, докато аз сканирам всеки сантиметър от луксозния килим.
— Ето го! – Теса го вдига от пода и Джеси го грабва рязко от ръката й, а после идва към мен.
— Обърни се! – сумти той и аз се подчинявам веднага. Сърцето ми тупти в гърдите. Проклетият диамант ще ме довърши. – Така. – С устни докосва рамото ми, а бедрата му се притискат към дупето ми.
— Това е, задето се търкаляхте по пода – заплашва мама. – Сега вън! – И започва да дърпа ръката на Джеси, а той не я отблъсква.
Обръщам се и му махвам, после правя реверанс, което ми печели още едно мусене от мама и дръзка усмивка от Джеси. После той оставя Теса да го изведе от апартамента.
— Така. Сега роклята, Ава О’Ший! Къде е тя?
Соча към банята и сядам на ръба на леглото.
— В банята. И скоро вече няма да можеш да ме наричаш така – казвам надменно.
Мама крачи през стаята.
— За мен винаги ще бъдеш Ава О’Ший – мърмори тя. – Стани! Баща ти ще дойде след минута, за да те придружи долу.
Ставам и оправям бельото си.
— Той добре ли е?
— Баща ти ли? – пита тя. – Нервен, но това не е нещо, което няколко чаши уиски не биха могли да излекуват. Мрази да е в центъра на вниманието.
Така е. Той ще гори от желание да ме предаде на Джеси, за да може да избяга и да се слее отново с тълпата. Проведохме кратък разговор за речите и аз видях страх в очите му. Казах му, че няма нужда, но той настоя, а също и мама.
Роклята ми е свалена от закачалката и задържана пред мен. Поставям ръка на рамото на мама и стъпвам в средата на роклята. Оставям мама да я дръпне нагоре, за да мога да пъхна ръце през нежните презрамки, преди да ме обърне и да започне да закопчава десетките малки перлени копченца по долната част на гръбнака ми. Премества ръцете си на раменете ми, за да оправи презрамките. Тя притихва и спира да се движи. Знам какво ще видя, ако се обърна, а не съм сигурна, че мога да се справя. Тогава чувам тихо подсмърчане.
— Мамо, моля те, недей!
Ръцете й отново се задвижват.
— Какво?
Обръщам се и подозренията ми са потвърдени. Очите й са замъглени и тя хълца тихо.
— Мамо! – предупреждавам тихо.
— О, Ава! – Изтичва в банята и чувам свирепото дърпане на тоалетната хартия от рулото, а после духане на нос. Знаех, че ще направи това. Появява се на вратата и попива очите си с кърпичка. – Съжалявам. Толкова добре се справях.
— Така е – потвърждавам. – Хайде, помогни ми! – Има нужда да я разсея.
— Да, да. Какво да направя?
— Обувките. – Соча към мястото, на което ги изритах. Мама ги грабва и ги поставя пред краката ми.
— Благодаря! – Повдигам роклята и пъхвам краката си в тях. – Как е лицето ми? – питам.
Мама се смее.
— Искаш да кажеш, след като отри всеки сантиметър от него по лицето на Джеси ли?
— Да – отговарям и тръгвам към банята, за да проверя.
— Вероятно ще ти дойде добре една четка пудра – обажда се мама.
Права е. Изглеждам малко зачервена. Грабвам четката и я прокарвам по бузите си, после освежавам устните си и нанасям още малко спирала. Косата ми вече не е толкова копринено гладка след малкото ми търкаляне по пода, но гребенът все още е на мястото си. Чувствам се по-добре. Това прави Джеси с мен. Успокоява всяко мое безпокойство само с присъствието си и вече нямам търпение да смъкна облечения си в дантела задник долу, за да го срещна.