— Обичам те – казва тихо. – Толкова много.
Усмихвам се.
— Знам.
Притиска устни към корема ми нежно и после го погалва леко.
— Обичам и теб също – прошепва на плоския ми корем. Прави кръг с носа си около пъпа ми, после пропълзява нагоре по леглото и ляга върху мен. Избутва косата от лицето ми и се взира в мен.
— Ще се опитам да се справя по-добре. Имам предвид с теб. Ще се опитам да не те задушавам и да не те подлудявам.
— Харесва ми да ме задушаваш. Но трябва да поработим върху неразумността.
— Дай ми подробности! – подсказва ми.
— Искаш да знаеш точно какво ме подлудява ли?
— Да, кажи ми! Не мога да се контролирам, ако не знам точно какво те тормози – целува непорочно устните ми и аз се мъча да спра смеха си. Той ли не знае? Може да останем тук до края на годината, но ще се съсредоточа върху основните си оплаквания засега.
— Отнасяше се с мен прекалено нежно. Спря да си свиреп в спалнята, когато мислеше, че съм бременна, и това не ми харесваше. Искам отново доминиращия Джеси.
Отдръпва се и веждите му се стрелкат нагоре.
— Какво съм ти направил, по дяволите?
— Ти си пристрастяващ, а напоследък страдам от недостиг на Джеси – отговарям честно и искрено. Трябва да си кажа, защото още около осем месеца с нежния Джеси може да ме подлудят.
Бръчката му се врязва в челото му.
— Бях груб с теб напоследък.
— Да, но само когато мислеше, че не съм бременна. А когато мислеше, че съм, трябваше да те провокирам. Искам шок и ужас.
Бръчката му се задълбочава.
— Не ти ли харесва сънливият секс?
Въздъхвам и слагам ръце на бузите му.
— Няма да го нараниш.
— Го? – смее се. – Нека да се разберем за едно, жено! Няма да наричаме моето бебе го.
— В момента още дори не е бебе.
— Какво е тогава?
— Вероятно е по-скоро като фъстък. – Очите му проблясват доволно и по неземното лице се появява дръзка усмивка. – О, не, Уорд! – смея се.
— Какво? – Навежда се и потрива с нос бузата ми. – Съвършено е.
— Няма да говоря за бебето ни като за „фъстък”. Край! – изписквам, щом той ме сграбчва за чувствителния хълбок и започвам да се мятам под Джеси някъде между удоволствието и мъчението – мъчение по очевидни причини, а удоволствие, защото е нормално. Това сме ние. – Престани! – извиквам.
И той спира.
— Мамка му! – ругае.
— Какво правиш? – крещя ядосано. Той поглежда към корема ми, после отново към мен. Засраменото му изражение ми подсказва, че знае точно какво е направил. – Виждаш ли? – поглеждам го критично. – Точно това имах предвид. Ако скоро не възстановиш част от нормалното си поведение, ще се преместя при мама и татко до края на бременността. – Дори не се държа драматично. Наистина ще го направя. – Сериозна съм, Уорд. Искам отново всичката страст, грубост, обратно броене и чукане в различни степени и ги искам сега!
Той просто поглежда към мен, сякаш съм пълна откачалка. Мисля, че съм.
— Успокои ли се вече? – пита сериозно.
— Зависи колко от казаното е възприела твърдата ти глава. – Хващам косата му и я дръпвам.
— Ох! – Засмива се за малко, после въздъхва. Обръща се по гръб и ме претъркулва с него. Вдига колене, за да подпре гърба ми, и ме изучава замислено. Оставям го. Седя и чакам да реши какво иска да ми каже. Вдишва дълбоко. – Помниш ли, когато те намерих в бара и ти показах как се танцува?
Усмихвам се и се облягам на бедрата му зад мен.
— Това беше нощта, когато осъзнах, че съм се влюбила в теб – признавам.
— Знам, защото ти ми каза. Беше пияна, но все пак го каза.
Поклащам глава на неговата самоувереност.
— Ти си арогантен. – Изглежда, че обичам и това у него. Неговата самоувереност е всъщност много възбуждаща, особено сега, когато е само мой. И има право да е самоуверен.
— Изглежда, че съм малко по-умен от моята красива съпруга – казва и обгръща с длани глезените ми.
— Наистина си арогантен.
— Не, не и този път. Този път съм честен. Виждаш ли, аз осъзнах, че съм влюбен в теб преди това.
Цупя се.
— И това прави ли те по-умен от мен?
— Да, прави ме. През цялото време ти бягаше и аз бях толкова объркан. Мислех, че сигурно ти има нещо – усмихва се свенливо. – Защото не искаше да ми се подчиниш.
— Както са правили другите – потвърждавам. Представям си, че отхвърлянето е било много объркващо за мъж, който винаги е взимал каквото е искал с лекота. Той кимва и аз въздъхвам. – Бягах само защото знаех, че ще бъда наранена. Въпреки че не те познавах, беше очевидно, че ти… – спирам за кратко – си опитен. – Щях да кажа женкар, но не мисля, че Джеси може да бъде определен като такъв. Жените са се хвърляли в краката му и са го улеснявали, затова не е било нужно да ги преследва. Докато не срещна мен.