Оглеждам набързо фитнеса за някоя кърпа или нещо, с което да покрия голото си тяло, за да мога да избягам нагоре по стълбите с ненаранено достойнство. Смея се на себе си. Изгубих достойнството си онази сутрин, когато Кати влезе и завари и двама ни голи. Очите ми попадат върху кърпата в ръката на Джеси и бързо я грабвам, за да я наметна.
— Не мисля, че това ще те покрие – размишлява той самодоволно.
Прав е. Съвсем малко е по-голяма от кърпа за лице.
— Помогни ми! – вдигам умоляващ поглед към него и откривам нежна усмивка.
— Ела тук! – Разтваря ръце и аз отивам право в тях, като се покатервам в моя обичаен стил „шимпанзе”. Влажната му кожа е хлъзгава и мирише възхитително.
Джеси отива до вратата на фитнеса, отваря я и пъха глава навън.
— Кати? – обажда се.
— Да, момче?
— Къде си?
— В кухнята.
След това потвърждение той се измъква и взима бързо стълбите. Аз гледам през рамото му, докато се качваме и се моля Кати да не излезе, за да разговаря с него. Не излиза. Стигам до главната спалня с все още цяло достойнство.
— Ето. – Джеси ме поставя на крака и целува челото ми.
— Колко е часът?
— Осем без десет.
Извъртам очи и насочвам обвинителен поглед към него.
— Защо не ме събуди? – Отивам в банята.
— Ти се нуждаеше от сън.
— Не и петнайсет часа. – Пускам душа и заставам право под водата, без да чакам да се стопли. Трябва да се събудя. Набързо намокрям косата си и плясвам шампоан в дланите си.
Джеси стои от другата страна на стъклото и сваля маратонките си.
— Очевидно се нуждаеше от толкова – мърмори.
Плакна косата си от балсама и после се плъзгам покрай Джеси, без да обръщам внимание на оплакванията му. Нужни са ми десет минути, за да изсуша косата си, да нанеса грим и да се облека. Тръгвам надолу преди Джеси.
— Добро утро, Кати! – взимам телефона си от зарядното и го пъхвам в чантата.
— Ава, изглеждаш малко по-ведра. – Кати подсушава ръце в престилката си и ми прави малка оценка. – Да, много по-ведра.
— Така се чувствам – смея се.
— Какво искаш за закуска?
— Закъснявам, Кати. Ще грабна нещо в работата. – Мятам чанта на рамо.
— Ще ядеш! – Строгият, неприемащ възражения глас на Джеси ме удря отзад и аз се обръщам. Виждам как се мръщи, докато стяга вратовръзката си. – Тя ще яде геврече, Кати. – Облечен в костюм и изглеждащ съвършено, Джеси идва до мен и ме повдига на един стол. – С яйца. – Изглежда, обмисля нещо за секунда. – Всъщност без яйца.
Очите ми се разширяват и бързо слизам от стола, като гледам към обърканата икономка на Джеси.
— Кати, благодаря ти, но ще ям в работата. – Излизам от кухнята и оставям Джеси с леко увиснало чене.
— Хей! – Шокираният му глас стига до мен, докато тръшвам входната врата на панорамния апартамент зад мен. Без тичане. Аз ще ям. Без яйца. Доволството ми е краткотрайно. Натискам копчетата на асансьора, но вратата не се отваря, затова отново набирам кода, като все повече и повече се ядосвам.
— Без яйца ли? – крещя на редицата цифри, когато все още не се помръдва.
— Добре ли си?
Обръщам се и виждам моя невротичен властен маниак с ръце, отпуснати в джобовете на панталоните. Гледа ме как си изпускам нервите върху невинните копчета.
— Мога да ям яйца! – крещя по него. – Какъв е новият код?
— Моля?
— Чу ме. – Халосвам клавиатурата със свит юмрук.
— Да, чух. Но ти давам възможност да смениш този тон. – Лицето му е напълно безизразно и незасегнато от малкото ми избухване, докато моите очи се опулват от безочието му. Дава ми възможност да го сменя ли?
Отивам до него спокойна и сдържана и се вдигам на пръсти, за да съм по-близо до отвратително прекрасното му лице – същото, което искам да смачкам точно в този момент.
— Разкарай се! – прошепвам му, после се отправям към стълбището и се моля да не е поел инициативата да смени кода и на тази врата. Не е. Усмихвам се самодоволно, докато я отварям. Тринайсет етажа ще ме убият, но ги нападам и съм благодарна на стълбищата, че слизам, а не се качвам.
На седмия етаж вече съм свалила токчетата си, а на четвъртия трябва да спра и да си поема дъх. Горещо ми е, потна съм и ми се гади.
— Ужасен мъж! – оплаквам се, поемам дълбоко въздух и продължавам. Избутвам вратата и налитам право на гърдите му, а после съм избутана обратно на стълбището. Дори не се опитвам да се освободя от ръцете му. Напълно съм смазана.
Вдига ме и ме притиска към циментовата стена. Влажна съм от пот и дишам тежко и изтощено в лицето му, след като съм тичала по стълбите до фоайето, докато дишането на Джеси е равномерно и спокойно, след като е взел луксозния асансьор от върха на „Луссо”.