— О? – Отново нищо мъдро не излиза от устата ми. Стив изглежда достатъчно искрен, но ако аз бях мъж и Джеси искаше кръвта ми, мисля, че щях да се изправя пред срама да пълзя, което Стив несъмнено е направил. Ако не беше пълзял, сега нямаше да може да върви. Може да са минали няколко седмици, но знам, че Джеси тихо кипеше от гняв по този повод.
— Трябва да се извиня и на теб – запъва той на думите. – Да, ъ… Аз… аз… съжалявам.
Поклащам глава. Аз съм тази, която е засрамена сега. Аз поисках да ме нашиба. Аз го накарах. Трябва да се чувствам разкаяна за това, че го осъдих на сигурно унищожение.
— Стив, не трябваше да го искам от теб. Беше моя грешка.
— Не. – Той се усмихва, но този път мило. – Вървях по ръба прекалено дълго, самозабравих се и загубих уважение към жените, които ми се доверяваха. Ти всъщност ми направи услуга, но, разбира се, ми се иска да не те бях наранявал.
Усмихвам се.
— Ще приема твоето извинение, ако ти приемеш моето.
Вади ключовете от колата си от джоба и тръгва.
— Прието. Ще се видим.
— Ще се видим – отговарям след него.
Влизам в кабинета и заварвам Джеси на колене насред пода. В главата ми моментално нахлуват болезнени спомени. Но той е напълно облечен в костюма си и пред него има купища и купища документи, пръснати по пода. Вдига поглед и сърцето ми се свива от мъчителното изражение на красивото му лице. Бръчката му е дълбока.
— Хей! – Затварям вратата и изражението му се променя от умствено изтощение до доволство за част от секундата.
— Ето го красивото ми момиче. – Сяда на задника си със свити колене и стъпала на пода. Отваря ръце. – Ела тук! Имам нужда от теб.
Приближавам се бавно.
— Имаш нужда от мен или имаш нужда да оправя всичко това заради теб?
Нацупва се и махва нетърпеливо с ръка.
— И двете.
Сядам между бедрата му и се намествам, докато гърбът ми опира в гърдите му. Обгръща раменете ми и пъхва нос право в косата ми за едно дълго и дълбоко вдишване.
— Как се чувстваш?
— По-добре.
— Добре. Не ми харесва да те виждам неразположена.
— Тогава не трябваше да играеш подмолно и да ми надуваш корема – отвръщам сухо и си спечелвам сръчкване от крака му. – Видях Стив да си тръгва.
— Ммм… – мънка и гризе меката част на ухото ми.
— Предложи ли му да избира между погребение и кремация? – Усмихвам се, когато отново ме сръчква.
— Всъщност му предложих маслинена клонка. Сарказмът не ти отива, жено.
Оставам безмълвна. Щях да заложа живота си на неизбежната смърт на горкия
Стив.
— Какво те направи толкова разумен?
— Винаги съм разумен. Ти, красиво момиче, ти си неразумната.
Не си правя труда да го предизвиквам. Дори не се присмивам и не се смея, но малкият му коментар ми напомня за нещо.
— Какво е толкова разумното в кражбата на колата ми? – питам. – И как успя без никакъв ключ?
— Изтеглиха я с камион – отговаря без никакъв срам или обяснение.
Протягам ръка и хващам няколко документа само за да не отвърна на нелепото му твърдение, че не съм разумна.
— Как мина денят ти? – пита.
Опитвам се да избегна лекото напрягане на тялото ми. Присмивам се на себе си за моменталната реакция да се измъкна от прегръдката му, за да не го усети. Напоследък е толкова отпуснат, затова не искам да го тревожа с банални и празни заплахи от бившата му отритната любовница.
— Плодотворно. Да започваме ли?
Джеси пъшка, но ме пуска.
— Предполагам.
През следващия час подреждаме безкрайни документи, сметки, договори и фактури. Подредила съм всички по дата, натрупала съм ги на спретнати купчини и съм ги захванала с ластици. Джеси се свлича в стола си и започва да си играе с компютъра, а аз гледам, докато хващам последния куп документи. Води мишката по екрана, а бръчката прорязва челото му. Любопитна съм и ставам, за да видя в какво е толкова погълнат, въпреки че подозирам, че вече знам. Докато обикалям бюрото му, той ми хвърля стреснат поглед и бързо изключва монитора.
— Вечеря? – изправя се.
Поглеждам го подозрително, навеждам се през него и включвам монитора. Както си помислих – бебешки неща навсякъде. Отворени са много прозорци и в дъното виждам всеки производител на бебешки принадлежности, за който можете да се сетите. Има дори страница, посветена на органични пелени. Обръщам лице към него с въпросително изражение, но не мога да му се сърдя, особено когато свива глуповато рамене и започва да дъвче долната си устна.
— Правя само малко проучване. – Поглежда надолу и започва да трие обувка в килима. Разтопявам се в краката му. Бих могла да го прегърна. И го правя. Прегръщам го здраво и усещам вълнението му.