Повдигам ръба на роклята и излизам от банята. Прехвърлям косата си през рамо и издишвам утешително.
— Готова съм – заявявам и спирам рязко, когато виждам, че мама вече не е сама.
— О, Джоузеф, виж я! – плаче мама. Обръща се към рамото на татко и мокри тъмносивия му костюм в три части. Кейт гали гърба на Елизабет и леко извърта очи, а татко нежно обвива с ръка кръста на мама. Това е рядкост. Той изобщо не е от мъжете, които показват емоции.
Усмихвам му се и той също ми се усмихва.
— Не започвай! – предупреждавам го.
— Няма да казвам нищо. – Той се смее. – Освен, разбира се, колко красива изглеждаш. Много си красива, Ава.
— Наистина ли? – питам, шокирана от откритата му проява на привързаност дори само на думи.
— Да, наистина – кимва рязко. – Сега готова ли си? – отмества мама от себе си и приглажда костюма си, преструвайки се, че не е казал нежни думи на дъщеря си.
— Да, повече от готова съм. Татко, заведи ме при Джеси! – настоявам и това води до желания ефект – всички се разсмиват на заповедта ми. Много по-добре. Не мога да се справя с цялото това напрежение.
Теса нахлува в стаята.
— Хайде! Защо се бавите? – пита и оглежда групата, която се взира в мен. – Елизабет, Кейт, долу, моля! – Извежда ги от стаята. – Ава, ще се срещнем в лятната стая след три минути.
Оставя ме насаме с татко.
— Татко, знаеш ли, сега трябва да хвана ръката ти – дразня го.
Лицето му се криви.
— За колко време?
— Ами, за колкото е нужно, за да ме отведеш до долу.
Взимам моята кала – само една кала.
— Тогава да си размърдваме задниците! – Извива ръка настрани и аз пъхвам моята. – Готова ли си?
Кимвам и го оставям да ме отведе до лятната стая, където ме чака моят господар на секс имението.
ВТОРА ГЛАВА
Кейт и Теса ни чакат пред вратата на лятната стая. Сватбената ми агентка изглежда доволна, а Кейт изглежда пийнала. Поддържам равномерно дишане и усещам как татко започва да се напряга до мен. Хвърлям поглед към него, но той задържа вниманието си насочено право напред.
— Готова ли си? – пита Кейт и се навежда, за да оправи роклята ми. – Не мога да повярвам, че не носиш воал.
— А, не! – прогърмява Теса. – Тази рокля не се нуждае от воал. – Започва да нагласява косата ми и да забърсва бузите ми.
— Той иска да вижда лицето ми – казвам тихо и стискам очи. Огромната стъпка, която съм на път да направя, внезапно ме поразява. Това е. Усещам напрежение в слънчевия си сплит и започвам да треперя. Познавам този мъж едва от около два месеца, а вече отивам към олтара с него. Как се случи това?
Вратите на лятната стая се отварят и музиката веднага нахлува в ушите ми. Едва сега, когато чувам „Най-после“ на Ета Джеймс, ми хрумва, че аз не съм избрала дори музиката за собствената си сватба. Не съм свършила абсолютно нищо. Нямам представа какво се случва или кога. Поглеждам към пода. Внезапно се усещам, че съм готова да се разплача, и знам какво ще видя, ако вдигна поглед.
Усещам как татко ме побутва с лакът и поглеждам към него. Срещам успокоителния му поглед. Той кривва глава настрани с лека усмивка. Стискам устни и следвам указанието му да погледна, като бавно извъртам очи. По дяволите, справях се толкова добре. Знам, че всички глави са извърнати в моята посока, но моят поглед е прикован в зеленоокия мъж в края на пътеката. Ръцете му са събрани отпред на сребристосивия му костюм от три части и е обърнат изцяло към мен. Устните му се разтварят и той разтърсва глава леко, без да сваля очи от моите. Татко отново ме побутва и аз изпускам дъха, който съм задържала. Виждам, че Кейт върви пред нас, но стоя като закована, не мога да помръдна. Изтръгвам се от транса си и тръгвам, но правя едва-две стъпки, преди Джеси да тръгне към мен. Чувам шокираното ахване на мама, несъмнено възмутена от липсата на уважение към традицията у Джеси, и спирам, за да го изчакам. Лицето му е напълно безизразно и когато стига до мен, подпалва кожата ми с изгарящия си поглед. Очите му пробягват по всяка част от лицето ми, преди да се установят на устните ми. Бавно вдига ръка, обгръща бузата ми и прокарва палец по кожата ми. Притискам лице към дланта му, не мога да се спра. Цялото безпокойство е изтръгнато от мен с докосването му, сърцето ми се успокоява и тялото ми отново започва да се отпуска.
Джеси се навежда и докосва с устни ухото ми.
— Дай ми ръката си! – прошепва.
Протягам ръка към него, той се отдръпва, поема подадената му ръка нежно и полага устни върху нея. После щраква чифт белезници на китката ми.
Стрелвам го с очи и откривам, че се усмихва леко, но не поглежда към мен. Гледа надолу и бързо закрепва свободната гривна на собствената си китка. Какво прави той, по дяволите? Поглеждам към татко, но той само поклаща глава. Поглеждам към майка ми и виждам, че е хванала главата си с ръце, очевидно отчаяна. Татко ме пуска и тръгва напред към Елизабет. Шокираният й шепот го атакува, когато сяда до нея. Погледът ми се носи по събралите се хора и забелязвам, че тези, които познават Джеси, се усмихват, а тези, които не го познават, опулват широко очи и устните им зейват смаяно. Кейт и Сам се хилят, златният зъб на Джон проблясва. После виждам брат ми. Не е впечатлен.