— Вече имаш коремче.
Свивам се на матрака с обидено сумтене.
— Не бъди глупав! Едва съм заченала.
— Не съм глупав. – Разперва ръка върху корема ми и го погалва леко. – Много малко, но е тук. – Навежда се и целува корема ми, после отново подпира глава на сгънатата си ръка. – Познавам това тяло и знам, че се променя.
Намръщвам се и поглеждам надолу, но той ми изглежда съвсем плосък. Привиждат му се разни неща.
— Както кажеш, Джеси. – Няма да споря след този идеален миг, въпреки че ми се иска да го тупна, задето намеква, че съм качила килограми.
Навежда се отново и приближава уста до корема ми.
— Виждаш ли, фъстък? Майка ти се учи кой командва.
— Не фъстък! – Вдигам глава и му се мръщя свирепо. Джеси ми се усмихва. – Измисли друго име! Няма да наричаш детето ни като нещо отвратително, по което си вманиачен и което поглъщаш ежедневно.
— Вманиачен съм по теб. И също така те поглъщам ежедневно. Но не мога да наричам бебето ни непокорна малка изкусителка.
— Да, това би било грешно. Но можеш да го наричаш бебе. – Този път аз се усмихвам.
Джеси скача, възсяда хълбоците ми и приковава китките ми, но без да се отпуска върху корема ми.
— Нека наричам бебето ни фъстък!
— Никога!
— Вразумително чукане?
— Да, моля! – отговарям с прекалено много надежда и усмивката ми се разширява.
Той се засмива и ме целува непорочно.
— Бременността те прави чудовище. Ела! Съпругата ми и фъстъкът сигурно са гладни.
— Твоята съпруга и бебето са много гладни.
Зелените му очи проблясват. Джеси ме вдига от леглото и ме облича, после надява боксерките, панталоните и ризата си. Заставам пред него и махам ръцете му от яката. Започвам да го закопчавам, докато той ме наблюдава тихо. Пресягам се през гърба му, за да натъпча ризата в панталона, и отпускам буза върху гърдите му, докато отделям време да го приведа в приличен вид.
— Колан? – питам и се отдръпвам. Джеси се навежда и го вдига от пода, после ми го подава с развеселена усмивка. Също му се усмихвам, взимам колана и започвам да го провирам през гайките на панталона, после го закопчавам. – Готов си.
— Не, не съм. – Кимва към обувките си. – Ако ще вършиш някаква работа, върши я както трябва!
Пренебрегвам наглостта му и го бутвам да седне в края на леглото. Коленича пред него, подпирам задник на токчетата си и започвам да му обувам чорапите.
— Така добре ли е, господарю? – дръпвам няколко тъмноруси косъма в долната част на крака му.
Той подскача.
— Мамка му! – Протяга ръка надолу и разтрива пищяла си. – Нямаше нужда от това.
— Не бъди безочлив! – отвръщам сухо. Обувам му обувките и после се изправям.
Джеси става, грабва сакото си и натъпква вратовръзката в джоба, като през цялото време ми се мръщи.
— Наистина си чудовище.
Усмихвам се сладко, което кара бръчката му да се изглади и устните му да трепнат.
— Готов ли си? – питам.
Той поклаща глава, поема ръката ми и ме повежда извън стаята и надолу към бара. Поставена съм на обичайния ми стол и Марио пристига при нас след миг.
— Госпожо Уорд! – Веселият му акцент измъква обичайния отговор от мен.
Усмихвам се.
— Марио, наричай ме Ава! – гълча го леко. – Как си?
— Ах! – Мята кърпата на рамото си и се навежда напред. – Много съм добре. Какво ще искате?
— Две води! – намесва се бързо Джеси. – Само две води, моля те, Марио!
Хвърлям критичен поглед към съпруга си, който се е настанил на стола до мен.
— Може да искам малко вино с вечерята.
Изобщо не е смутен от укорителния ми поглед. Всъщност дори не поглежда към мен.
— Може да искаш, но няма да пиеш изобщо. Две води, Марио! – този път не моли главния барман, а нарежда и ако съдя по предпазливия поглед на Марио, който подскача между мен и Джеси, той повече няма да ми дава възможност да избирам. Изчезва към редицата хладилници, подредени в задната част на бара, а аз гледам кръвнишки Джеси, но той все още отказва да ме погледне. Вместо това прави знак на Пит да дойде.
— Две пържоли, Пит! Едната средно, другата добре опечена. Но никаква кръв.
Объркването по лицето на Пит е очевидно, а учуденото ми изражение също трябва да е явно.
— Ъ… Да, господин Уорд. Салата и пресни картофи? – пита Пит. Усещам озадачения му поглед върху шокираното ми лице, но съм твърде заета да гледам втренчено моя невъзможен съпруг, за да го укоря с поглед.
— Да, само се погрижи едната пържола да е добре опечена! – Джеси приема бутилираната вода от Марио и започва да налива моята в чаша. – Има ли яйца в дресинга за салатата?
Направо се давя в кашлица, не че има някакво значение. Джеси просто гледа Пит с очакващо вдигнати вежди. Горкият Пит няма представа какво става.