— Добър вечер, Ава! – сдържаният тон на Дрю привлича вниманието ми и аз съм повече от смаяна да го видя в дънки. Официалната му риза е затъкната и черната му коса е перфектно подредена както винаги, но дънки?
— Здравей! – Не мога да откъсна поглед от него, обхождайки с очи тялото му от горе надолу, и когато Дрю се размърдва неловко, осъзнавам, че ме е хванал как го проучвам. Бързо се отърсвам от грубото си поведение. – Как си?
— Добре. А ти? – Кимва на Марио, който бързо взима бира от хладилника и я донася на Дрю.
— Страхотно.
— Е, честито! – вдига бутилката и отпива.
Зяпвам към него. Той също ли знае?
— Не мислех, че някога ще видя този ден – поклаща глава.
— Да! – припява Марио. – Бебе!
Вбесената ми въздишка е шумна, точно както възнамерявах. Надявам се, че е достигнала до ушите на скъпия ми съпруг в кухнята, където следи пържолата ми да е розова в средата.
— Благодаря. – Само това успявам да измисля. Джеси влиза отново в бара и започвам наум да подготвям нападките си.
Но той се включва пръв.
— Само помни, че не е наша работа!
— Какво? – Мръщя се, когато той ме поглежда предупредително, защото не знам за какво ме предупреждава. – За какво говориш?
Извърта очи и взима водата си от бара. Тогава ги виждам.
Сам и Кейт.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Какво, по дяволите? – Скачам от стола си само за да бъда поставена обратно на него, преди да съм успяла да започна тирадата си.
— Ава! – тонът му е строг, не че бих го отбелязала, но тогава бързо ми хрумва, че Сам не знае за забежките на Кейт, нито пък Джеси, затова насочвам раздразнението си към съпруга ми. – На кого още си казал?
Предупредителното му изражение изчезва.
— На неколцина.
Свивам устни.
— Казал си на всички, нали? – Не мога да повярвам. Горките ми родители още не знаят, че ще стават баба и дядо.
— Може и да съм.
— Джеси! – стена, напълно срината.
Прелестното му лице смекчава леко гнева ми. Джеси свива рамене виновно и почти помита остатъка от раздразнението ми.
— Може ли да посетим родителите ти този уикенд? – пита тихо.
— Ами да. По-добре да го направим, преди новината да се разпръсне и да стигне до Корнуол преди нас.
Усмихва ми се и се навежда, за да запечата устните ни. Ръката му се озовава на корема ми и гали несъществуващата подутина, а езикът му милва устата ми.
— Ти ме правиш много щастлив мъж, госпожо Уорд.
— Защото те оставям да ме прегазваш в момента.
— Не. Защото си красива, енергична и цялата моя.
— Мой човек! – щастливият поздрав ни отвлича от нашия миг. Сам плясва Джеси по рамото, изправя ме и ме оглежда от горе до долу. – Вижда се – казва, зяпнал корема ми, после вдига искрящите си сини очи. – В теб има един здравословен блясък.
Разсмивам се. Умирам си да попитам дали някой от тези щастливи доброжелатели знае обстоятелствата около бременността ми.
— Странно, защото се чувствам предимно лайняно – отговарям.
— Езикът, Ава! – Джеси се сопва, но аз го срязвам и минавам покрай Сам, за да хвана ръката на Кейт.
— Да седнем в ъгъла! – усмихвам се мило и я повеждам далеч от бара. Бледото й лице е предпазливо и така и трябва да бъде, но тя не се противи и ме оставя да я отведа далеч от мъжете до една малка маса в най-тихата част на пълния бар.
Направо я набутвам в един стол.
— Добре, Матюс. Говори! – Преминали сме забавните извинения, затова по-добре изобщо да не опитва. Не и когато брат ми е замесен, независимо че не го харесвам особено в момента.
— Е – започва тя весело и без да е разтревожена от рязката ми заповед, – значи е официално?
— Какво? – сядам срещу нея.
— Бебето – кимва към корема ми. – И няма да се отърваваш от него.
— Кейт! – изтърсвам с шокиран шепот и бързо оглеждам близките маси. В безопасност сме, но суровите й думи докосват нерв и за първи път, откакто всичко това започна, ръката ми застава върху корема в защита. А аз изпитвам неизказана вина.