Кейт се усмихва.
— Ава, знаех, че никога няма да го направиш.
Оставам без думи.
— Защо не ми каза по-рано?
— Трябваше сама да го разбереш – поглежда към мъжете, които бъбрят на бара. – Не го разбирам, но погледни лицето му! – казва и се усмихва топло към Джеси. – Малко оставаше да му кажа, Ава.
Знаех, че би го направила. Проследявам погледа й и виждам един много щастлив мъж, но той винаги е щастлив, когато сме заедно, или винаги е щастлив, когато отстъпвам пред желанията му или пред невъзможните му действия. Все едно, не мога да отрека, че съм щастлива да го видя такъв и да знам, че аз съм причината – аз, а вече и неговият малък фъстък. Джеси улавя погледа ми и ми намига, пращайки успокояващо топло задоволство дълбоко в сърцето ми, но после се сещам, че имам приятелка, която трябва да ми обясни някои неща.
— Хей! – изстрелвам през масата. – Време е да започваш.
Кейт се обръща към мен и ме поглежда уморено. Не го приемам.
— Казах на брат ти да се връща в Австралия.
— О? – Навеждам се, напълно погълната от новината. – И ще се върне ли?
Тя свива рамене.
— Не знам, но не съм го чувала от събота.
— Знаех си – мръщя се. – Какво се случи?
— Сам… – отговаря тя тихо. – Не е идеално, но ще се постараем.
— Имаш предвид имението ли?
— Ами, да.
— Тогава защо сте тук? – питам. Ако се стараят да изтрият имението и всички извратени неща от връзката си, тогава няма ли да е логично да избягват това място?
— Дойдохме да пием по едно.
— Но няма ли да сте изкушени да… – усещам как горя и съм изчервена и бих могла да се самокритикувам за това – нали знаеш… – поглеждам към тавана – да си получите дозата?
Кейт избухва в истеричен смях, а дланите й удрят масата и ме карат да отскоча назад.
— О, Ава! Като се има предвид, че си омъжена за собственика на това място, твоята превзетост е смешна.
— Явно – присмивам се, малко обидена. Не съм превзета.
Кейт овладява смеха си и ми се усмихва топло. Може да не се радвам на хумора й, но съм повече от щастлива да видя, че отново е старата Кейт.
— Отсега нататък само ще правим секс. – Изражението й е нещо средно между веселие и пълна сериозност. Веселие, защото ченето ми е увиснало, а сериозност, защото въпреки липсата й на предразсъдъци и преситения й подход към връзката й със Сам, тя наистина го харесва, а това никога не се е случвало.
Затварям зяпналата си уста.
— Радвам се за теб. – Направо съм във възторг всъщност. – И защо сте тук?
— Има частни апартаменти – ухилва се тя.
— Твоята спалня е частна!
— Така е, но не е… – смее се с глас – обзаведена подходящо.
Затварям уста, очите ми се разширяват… и се засмивам. По дяволите, тази малка кучка!
— Нямаш срам! – Започвам да се смея и от очите ми потичат сълзи. Толкова е хубаво да споделям с моята огнена приятелка, въпреки че темата, която обсъждаме, е много далеч от това, за което някоя от нас би си представяла, че ще се смеем само допреди няколко месеца. Луксозен секс клуб, господарят на секс имението (за когото сега съм женена и с когото ще имаме дете) и секси членове на това имение, с един от които Кейт експериментира. Животът ми се е обърнал нагоре с краката и наопаки.
— Не мога да повярвам – сумтя. – И кого поканихте да играе с вас? Имам предвид, преди да измислиш това ново правило.
Сините й очи танцуват доволно.
— Един определено елегантен, мрачен тип.
— Не!
Тя кимва с широко отворени очи.
— Точно толкова мрачен е и в спалнята. Секси е!
— Я млъквай!
— Няма! – Тя отмерва поне двайсет сантиметра между дланите си. – И е шибано страхотен с него.
— Боже! Престани! – изтърсвам с приглушено сумтене.
Тя се обляга назад в стола си и се мъчи да удържи смеха си под контрол.
— Може да е добър, но не може да се сравнява със Сам по издръжливост и умения – въздиша с усмивка. – И не ме кара да се смея така, както този прелестен тъпак.
Не мога да потисна огромната усмивка, която завладява лицето ми. Кейт не го каза с много думи, но току-що призна, че харесва Сам. Имаме пробив и съм толкова щастлива.
— Не знаеш колко се радвам най-накрая да те чуя, че го казваш.
— Да, знам – отвръща Кейт сухо и се обляга на масата. – Нека ти кажа само още нещо и повече няма да говорим за господин Мрачен, става ли?
— О, това звучи интересно – отразявам позата й и се навеждам, така че лицата ни са едва на няколко сантиметра едно от друго.
— Има пиърсинг.
— На зърното ли? – питам прекалено заинтригувана, но Кейт поклаща глава. Изправям се в стола си и отмервам грубо двайсет сантиметра между дланите си. Тя кимва. – Не! – поглеждам към сдържания и резервиран Дрю и очите ми автоматично се спускат към чатала му.