Аз съм абсолютно зашеметена. Не знам защо – Джеси винаги се държи както си иска, но това е сватбата ни. И той го прави пред семейството ми. Мама ще се разболее. Досега нищо не беше традиционно и не се вписваше в представите й за сватба. А тя несъмнено е имала такива от мига, в който съм била малко момиченце.
Отново мога да разсъждавам и после поглеждам Джеси в очите.
— Какво правиш? – питам тихо.
Той се навежда и ме целува нежно по устните, след което се придвижва по бузата до ухото ми.
— Изглеждаш само като за чукане.
Ахвам тихо и лицето ми пламва.
— Джеси, хората чакат.
— Тогава ще почакат. – Отново ме целува по устните. – Много, много, много харесвам тази рокля.
Разбира се, че я харесва – чиста дантела. Хвърлям поглед към майка ми и виждам, че гледа служителя с извинение. Напушва ме смях. Вдигам ръка, прокарвам пръсти през тъмнорусата му коса и дръпвам. Би трябвало вече да съм свикнала с това.
— Господин Уорд, карате ме да чакам.
Усещам устните му до моето ухо.
— Готова ли си да ме обичаш, да ме почиташ и да ми се покоряваш?
— Да. Ожени се за мен сега!
Отдръпва се и ме поразява с усмивката си, запазена само за мен.
— Да се оженим, красиво мое момиче! – Съединява свързаните ни с белезници ръце и ме повежда по пътеката.
* * *
— Ето. – Подава ми пълна чаша с шампанско. – Полека, госпожо Уорд! – Неохотата му да ми позволи да пия пенливата течност е очевидна.
Взимам чашата със свободната си ръка, преди да е оттеглил предложението си. Държи се още по-неразумно за пиенето ми напоследък и знам точно защо.
— Ще свалиш ли сега белезниците? – питам.
— Не – отговаря бързо. – Няма да се отделиш от мен цял ден. – Дава сигнал на Марио за бутилка вода и това внезапно ми напомня, че никога няма да се радвам на питие с Джеси, дори в деня на сватбата ни.
Оглеждам бара и виждам, че гостите бърборят, хапват хапки с хайвер и пият шампанско. Всички са спокойни и отпуснати, точно както се чувствам аз. След като Джеси потъпка всички традиции, изрекохме клетвите си, а после, без да чака разрешение от свещеника, ме задуши с целувката си. След това ме вдигна и ме изнесе от лятната стая, карайки горката ми майка да ни преследва и да настоява, че трябва да изчакаме музиката. Никакъв шанс. Бях поставена грижливо на стол на бара и обсипана с целувки, докато събраните хора влизаха след нас.
Дан привлича вниманието ми от другия край на помещението. Той е изключително тих, а вниманието му постоянно е насочено към Кейт, което значи и към Сам. Знаех, че това ще стане – знаех, че щом се видят, нещата ще станат трудни, а със Сам в картинката няма как да не станат още по-трудни.
— За какво мислиш?
Обръщам внимание на Джеси и му се усмихвам.
— За нищо.
Обгръща ме напълно, поставя длан на тила ми и ме разтрива.
— Щастлива ли си?
— Да – отговарям бързо. Не съм на себе си. И той го знае.
— Добре, тогава моята работа тук е свършена. Целуни ме, съпруго! – навежда се и ми предлага устните си.
— Ти разстрои майка ми – обвинявам го безгрижно.
— Ще го преживее. Казах да ме целунеш.
— Не мисля, че ще го преживее. Ти съсипа големия й ден – хиля се.
— Не ме карай да те моля отново, Ава! – предупреждава и аз го придърпвам към себе си, за да му дам точно това, което иска.
— Достатъчно! – пискливият глас на мама пронизва тъпанчетата ми. – Свали тези белезници от дъщеря ми! – започва да си играе с китката ми. – Джеси Уорд, ти би поставил на изпитание търпението и на светец. Къде е ключът?
Джеси се отдръпва и присвива очи към мама.
— Някъде, където ти никога няма да посмееш да търсиш, Елизабет.
Мама ахва и обръща ядосан поглед към мен.
— Твоят съпруг е заплаха.
— Обичам го – заявявам и виждам, че тя се мъчи да скрие топлата си усмивка. Отчаяно иска да запази изражението си на недоволство, но аз знам, че и тя го обича. Знам, че й харесва това, че той ме обича, и въпреки че я вбесява, той също така я очарова. Това е ефектът, който Джеси има върху всички жени. А Елизабет не е имунизирана срещу въздействието му само защото е моя майка.