Бранимир Събев
30 съвета за млади автори
Понеже не един и двама от по-неопитните и начинаещи колеги често ме питат, а и постоянно се появяват нови хора с едни и същи въпроси (и правещи едни и същи грешки) реших, че е крайно време да размятам мозък насам-натам. Пък и е удобно – като се появи следващия с въпросите, директно му препращам това да си чете. Леко уточнение – споделеният опит дотук мисля, че ще помогне основно на хората с 0 или 1 собствени книги, издадени до момента. Тези, които са успели да стигнат поне до втора книга мисля, че някои от нещата би трябвало вече да са ги разбрали сами. Но, кой знае – за всеки случай, прегледайте, току-виж откриете нещо полезно. Давал съм основно примери от жанровете фантастика-фентъзи-ужаси, защото това са нещата които пиша и чета, имайте го предвид. Силно вярвам, че заради това акълдаване няма да ме сравнявате с разни „капацитети“. Просто искам да ви бъда от полза и в помощ.
1. Искам да издам книга! Какво трябва да направя? На първо място – предполагам, че под „искам да издам книга“ имате предвид книгата ви да е издадена от нормално издателство, без да се налага вие лично да давате пари за целта и че книгата ви ще получи разпространение по книжарниците, евентуално и щанд на панаирите на книгата. След като уточнихме това, идва второто: набийте си веднъж в главата, че целта ви не трябва да е издаването на книгата. Реализирането на книгата като книжно тяло е просто една от спирките, намираща се точно по средата на маршрута. Целта ви трябва да бъде „как тези файлове на компютъра ми, представляващи бъдещ роман или сборник разкази да се озоват в нечия библиотека“. Книгата не трябва да залежава по рафтовете на книжарниците или под леглата ви, дами и господа. Трябва да имате вече готов план как, къде, на кого и по какъв начин да я продадете. А, и още нещо. Не е задължително да живеете в София, но помага – и то МНОГО. Ако живеете в друг град, шансовете ви падат главоломно. И за издаване, и за продажби.
2. Ама аз не гоня слава и пари. Просто искам книгата ми да стигне до читателите, понеже се е изляла от душата и сърцето ми, използвал съм писането като арт-терапия и т.н. Тогава защо изобщо ми задавате предния въпрос? Ако искате толкова много книгата ви да стигне до читателите, пускайте я като безплатна електронна такава в читанка, замунда, по сайтове, блогове, форуми и където ви ум зайде. Сега поне безплатна електронна книга може да се разпространи къде ли не, преди 15 години не беше така. А, вие искате да я видите и на хартия? Ми свържете се с Явор Цанев в Русе, той в момента сякаш е най-добрият вариант за целта. Давате му ориентировъчно към 200 лв и получавате близо 50 бройки от книгата, изобщо не е непосилна сума, извинявайте. Когато аз издадох първата си книга със самофинансиране през 2008-а, за 300 бр платих 900 лв. Аааа, чакай, чакай. Вие не искате да плащате, искате някой издател да се подлъже и да ви издаде ей така, без да ви знае, познава и да е чувал за вас. Ама вие сериозно ли?
3. Добре де, аз пиша страхотно. Ето, виж сам. Защо никой не иска да ме издаде? Всеки гледа от своята камбанария и мисли, че неговата е най-висока. В своите очи и в тези на цялата ви рода плюс няколко приятели може да сте фантастична комбинация между Зелазни и Бредбъри, в хоръра да засенчвате Кинг, а като пишете тухлоподобни фентъзита да сте наравно с Абъркромби, Сандерсън и Мартин – но в реалния свят, в който за съжаление все още ви се налага да влизате отвреме-навреме нещата не стоят въобще така. Но, да зарежем това. Да кажем, че сте новата българска звезда на остросюжетната литература и пишете, ама както трябва. ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО. Съжалявам, че ви го казвам, но освен страхотно писане, трябва да притежавате и други качества. Качества, които колкото и да не ми се иска да призная, са твърде важни. Неща като говорене пред публика, презентационни умения, омайване, чар, търговски умения и т.н., сещате се. Единият талант и едното майсторство не стигат. Даже като се замисля, онези качества (затаете дъх) са по-важни, когато говорим за продаване на книги в България. Мога до сутринта да давам примери с некадърни родни драскачи, реализиращи продажби с умението си да омайват аудиторията. Както и за читави български писатели, потънали в забвение, понеже са се уповавали само на качествата си като творци.
4. Бранко ли бе, наш Бранко ли? Ами че знам го, как да не го знам! Да, пише що-годе прилично, но откъде-накъде ще ми дава акъл той? Нали съм го виждал – Бранко е дебел пияница и курварин, дунавски селянин който шпреха на диалект и използва псувните вместо запетайки. Собствените възприятия и мнението, което сте си изградили за даден автор като човек на база лично познанство нямат нищо общо с писателските му качества. Няма известен писател, който да е бил нормален – алкохолизмът, наркотиците, курвалъка, сексуалните девиации и обикновената лудост са съпътствали буквално всеки от тях. Което не им е попречило да останат завинаги в историята. Даже неотдавна четох изследване, в което учените доказаха, че гениите и лудите имат еднакви гени. А колкото до това защо именно аз да ви давам акъл – след 4 издадени книги, 17 литературни награди, съставителство на няколко сборника, участие в 6 реалити романа по националното радио, куп публикации на една камара места и 16 години опит в писането все си мисля, че мога да дам няколко съвета, без да изглеждам смешно.