30. Бранко, смея да заявя, че пиша грамотно и нямам нужда нито от редактор, нито от коректор. Голяма грешка. Колкото и да сте добри, трябват поне още един (а за предпочитане няколко) чифта очи, които да ви прегледат творбите, преди да тръгнат по белия свят под формата на книга. И то очи на професионалист. Винаги има нещо изпуснато, винаги има нещо за дооправяне, което е незабележимо за вас, но не и за външните хора. Сори че пак давам за пример чичко Стиви, но Кинг призна, че като е писал Под Купола, редакторката е изхвърлила буквално всяка втора дума, точно половината текст. И ѝ благодари, казва, че книгата така е станала много по-добра. А, и не се заблуждавайте – добри писатели в България има немалко, но добрите редактори се срещат изключително рядко. Ще ви бъде трудно да намерите свестен (познавам две-три редакторки, но препоръчвам само лично), а съвета ми е ако намерите наистина добър, по-добре да е ваш непознат, да е безпристрастен. А най-добре, ако извадите голям късмет – да ви е враг и да ви мрази. Не се шегувам. Приятелите сме склонни да си затваряме очите за грешките едни на други, ала враговете ще ви разчоплят до най-дребната точица, за да извадят на бял свят всички възможни неуредици. Отново ще си послужа с притча. Едно семейство отишло през деня на полето, оставяйки вкъщи само снахата. Захванала се тя да пере, в случая пере ризата на мъжа си и ризата на свекърва си. Като хванала ризата на свекървата – търка бясно със сапун, удря, мачка, усуква, мислейки си ей така и врата ти да извия и т.н. Като хванала ризата на мъжа си – милва я леко, гали я нежно, ох моя мъж, колко го обичам, колко ми е драг… Като ги проснала да съхнат – ризата на свекърва ѝ снежнобяла, на мъжа ѝ – пак мръсна. Та тъй.
Надявам се да съм ви бил полезен, поне малко, и да не ме псувате много.