5. Тоя ли бе? Мани го тоя, не ми го хвали! Какво ми го тикат постоянно в очите този автор! Изобщо не става за четене, а го тиражират и филмират постоянно! Писателите, скъпи колеги, условно можем да ги разделим на четири категории. Примерите, които давам, са повлияни от личните ми вкусове и може да не сте съгласни, че съм избрал точно тях, но принципът ще ви е ясен. Има категория автори, които хем пишат страхотно, хем са успели да монетизират таланта си, изкарвайки луди пари, като Кинг и Роулинг. Има и писатели, които така и не са успели да спечелят много, но са творили толкова велики неща, че са вдъхновили куп други автори и творци и от други изкуства, проправили са широки и дълги пътища и се извисяват над всички ни, като Лъвкрафт и Стърджън, да речем. Има и автори, които за мен лично пишат пълни пръдни, като оная със Здрач и другата с Нюансите, дето и имената им не искам да назовавам, но те ако не друго успяха да напечелят едни зверски милиони с книгите си. Вие не попадате в нито една от изброените категории – значи, сте в четвъртата. Познахте ли вече коя е? Още ли сте толкова надути и самодоволни?
6. Хубаво, но обясни ми, какъв е смисъла. Защо да пиша, кой ще ме издаде? Кой ще ме прочете? Уф, тук влизаме в една щекотлива ситуация, в която е трудно да не се съглася с вас. Да, така е. Благодарение на купчина фактори (пиратство, беднотия, изглупяване, малък пазар, целенасочена държавна политика против книгите, наличието на покъртителни графомани, издателства, които работят през куп за грош, както и такива, които продължават с изстъпленията против българската литература и т.н.) традиционното книгоиздаване върви към забвение и става все по-зле. Не, че хората не четат, даже сякаш четат повече, но четат аванта на таблетите и смартфоните и почти никой не купува. За целта ще си послужа с един цитат на големия български фантаст Петър Кърджилов от предговора му към нашата антология „До Ада и Назад“ – писането е преди всичко въпрос на характер. Всеки си преценява за себе си, хора. Аз за себе си съм преценил, че когато един ден съвсем спрат да ми купуват книгите и да ме издават на хартия, ще праскам всичко безплатно в нета и толкоз, но няма да се откажа и няма да спра. За вас не знам, но за мен писането е нещото, което ме поддържа жив и благодарение на него се запознах с най-готините хора, които съм виждал изобщо.
7. Че аз съм продавал книги! От първата ми книга съм продал 50–100–150 бройки? Това дори в света на българското книгоиздаване е смешно. Моята първа книга „Хоро от Гарвани“ беше самиздат в 300 бройки, от които 100 съм раздал ей така. Успеете ли да стигнете до издаване от нормален издател, той ще пусне книгата ви в тираж 600–1000 бройки, понеже по-малко за него е нерентабилно и ще очаква ПОНЕ ПОЛОВИНАТА да се продадат в рамките на половин година. Помислете много добре над този факт. Защото дори да успее да ви се върже на приказките, след като не успеете да продадете първата книга достатъчно добре, той няма да поиска да издаде ваша втора. И още – активните издатели в България не са чак толкова много и до известна степен се познават. Издъните ли се при един, шансът да оплетете друг в мрежите си става имагинерен.
8. Окей, но издателя ми няма ли и той да положи някакви усилия, че книгата ми да се популяризира и продаде? Нали и той има интерес – ако не друг, то чисто финансов? Ще положи, но минимални. Вие или ще попаднете на малко издателство, което не поддържа служители в областта на пиара, рекламата и маркетинга и почти всичко ще е на ваш гръб, или ще попаднете в голямо такова, което ги има, но обемът на заглавия които издава е чудовищен и ще е като майка-праскиня, на която вие сте само едничко от хилядата ѝ прасенца. Във всички случаи основното представление ще го изнесете вие. Колкото и да е грозно, все още преводните автори се купуват много повече от българските и издателя ви ще положи усилия да реализира техните заглавия, защото те ще се продават със сигурност. Вие сте този, който трябва да се докаже.