9. Е, аз го написах вече, защо да продължавам? Писането беше приятно, но сега защо да се мъча? И какви жертви трябва да правя? Писането е приятната, интимна част, докато сте сами вкъщи с компютъра и файла на уърд. Тръгнете ли вече да ставате известни, няма как, ще трябват жертви – да се виждате с хора, да се срещате с читатели, да давате суровия ръкопис на ваши близки за мнение, редактори-коректори-издатели и т.н. да ви пипат скъпоценните букви, да продавате книги, да раздавате автографи, да давате интервюта, да ходите по представяния и още, и още. Момента до написването е удоволствие, оттам нататък е яко бачкане. Не сте известни и медийни звезди, на които са им гарантирани продадени четири-петцифрени тиражи, затова ще трябва да се изпотите, за да реализирате бройките си. Ако бяхте, нямаше да четете това. Работете за името си, градете го, щом гледате сериозно на писането, за да може един ден и името ви да работи за вас. Колкото до жертвите – изкуството си ги иска, колкото и клиширано да звучи. От 20 дни платен годишен отпуск половината ми заминава, за да съм на всеки Панаир на Книгата в НДК и да предлагам сборниците си на посетителите, отделно времето за различни посещения, представяния, премиери, собствени и с други хора, и какво ли още не. В днешната динамика свободното време е свръхценен ресурс и на практика за да се посветите на писането и реализацията на книгите си ще трябва да жертвате от време, което може да употребите по друг начин, за други неща. Направете си добре сметката.
10. Ай ше ти се не знае и българските издатели, и читатели, аз ще си преведа книгата на английски и ще стана автоматик успешен, окъпан в слава и всяка сутрин ще си бърша задника със стодоларови банкноти. Наскоро попаднах някъде на статистика, че всяка година на английски излизат около половин милиард заглавия, от които съвсем малък процент успяват да минат бариерата от продадени 500 бройки. Да, имате шансове – пазарът е много голям, нациите там четат повече, дават повече пари за книги, имат възможността и т.н. Но не си въобразявайте, че ще разбиете всичко по пътя си – това е океан от книги, където трябва да забележат точно вас, няма да имате почти никаква възможност да рекламирате и промотирате книгата си, ще се сблъскате с шовинизъм и отказ да се чете всичко от автор, чието родно име не е английско, ще се намирате в среда, където правилата са ви непознати, и какво ли не. На всичкото отгоре ще трябва да се конкурирате с много добри автори, дори със свои лични кумири, с хора които вероятно са изкарали не една и две школи по творческо писане и от сорта, с хора които са по-добри от вас, по-талантливи от вас, по-продаваеми от вас, по-известни от вас. Желая ви успех, макар аз да не съм чувал за български автор на фантастика-фентъзи-ужаси, който да е станал световноизвестен на запад, или поне да се издържа само от писане на художествените си произведения. Ако вие знаете такъв – моля, споделете.
11. Защо е толкова важно да си подложиш добре? Когато Ибис издадоха втория ми сборник „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ през май 2012-а, до този момент имах издаден един сборник, който макар и самиздат се продаваше по не една и две книжарници и бе изчерпан на 90%; имах спечелени 7 литературни награди; бях сред съставителите и основни виновници за появата на една фентъзи (Мечове в Леда, 500 бр тираж) и една хорър антология (До Ада и Назад, 1100 бр тираж); участие в 6 реалити романи по Радио София; немалко публикации по сайтове, вестници, антологии, списания и сборници; поддържах един от най-известните читателски блогове в България – този, и прочее, да не споменавам 2500 приятели във фейсбук. Познавах и немалко книжни блогъри, които щяха да пуснат ревю на бъдещата ми книга, имах канали за реклама по сайтове, вестници и на други места, присъствах постоянно на книжните панаири в НДК, бях подготвил вече представяния на много места – и в София, и в провинцията, и още, и още. Трябва хората да научат за вас, името ви да се чуе, да знаят с кого разговарят и да имате план и стратегия за продажба, за социалните мрежи няма да отварям приказка, те са задължителни, особено фейсбук и гудрийдс. Има една френска поговорка – всички актьори са малко разведени, всички хирурзи са малко касапи. Може да я разширим, ако искате – да добавим и всички писатели са малко бакали. Туйто.
12. Ми добре де, пратих вече книгата си на 5–10–15 издателя, но ефект никакъв. Даже не ми отговарят. Когато аз пращах вторияси сборник по издатели, Ибис които го издадоха бяха точно 55-ия издател, на който го пратих. 20 издателства ми отказаха, 30 не ми обърнаха внимание, останалите 4 ме лъгаха и въртяха, пък накрая не направиха нищо. Пращайте на повече, на още, и не се тревожете дали са получили писмото ви. Получили са го, прочели са го, но не са сметнали за нужно да ви отговорят. Гадно е, но в България е така. Имах близо половингодишен период, в който пращах свои разкази преведени на английски за публикации, конкурси и сборници в Щатите, Англия, Канада, Австралия и дори Нова Зеландия. Не постигнах нищо, но от близо петдесетината мейла, на които бях писал получих отговор от абсолютно всичките – благодарим ви г-н Събев, разказа ви който получихме е много хубав и много ни хареса, но за съжаление смятаме, че не е точно по профила ни и т.н., успех с пращането на този разказ другаде, някои дори казаха ще се радваме да прочетем и нещо друго от вас. Вярно, някои имейли се върнаха с 3-месечно закъснение (най-големите, Tor.com), но ми отговориха всички. Тук не е така, за жалост. Което не е причина да спрете да опитвате, макар сега да е още по-трудно. Не забравяйте, че куцо, кьораво и сакато в нашата мила, родна страна пише и драпа към въображаеми слава и пари, в резултат на което имейлите на издателите биват ежедневно задръстени с такива като вас. И не забравяйте – пращате ли писмо на издател с желанието да бъде издадена ваша книга, е все едно да пращате CV, с което кандидатствате за работа. Представете се в най-добрата си светлина, напишете избаран, джиджан мейл без грам правописна грешка и прикачете в имейла 3–4 ваши разказа, най-добрите, ако издавате сборник (не повече) или пък първите 5 глави, ако е роман. Хората нямат желание и време да се занимават с обеми, нека е нещо по-кратко, за да решат да му отделят няколко минути.