Първоначалният блясък бе по-ярък, отколкото очакваше. Колко странно, че тази ледена ракета може да генерира десетки хиляди градусови температури! Въпреки че филтрите на наблюдателния люк поглъщаха всички опасни по-малки дължини на вълните, яростно синият цвят на огнената топка подсказваше, че е по-гореща от слънцето.
Докато се разширяваше, тя бързо се охлаждаше — през жълто, оранжево, червено… Ударната вълна вече сигурно се носеше със скоростта на звука — и какъв звук само! — така че след няколко минути трябваше да има видими признаци за преминаването й по лицето на Венера.
И ето! Съвсем малък черен пръстен — като бледо вълмо дим, което с абсолютно нищо не загатваше за ураганната ярост, която трябва да си пробиваше път навън от точката на удара. Пред погледа на Пул ударната вълна бавно се уголеми, макар че поради разстоянието не се забелязваше каквото и да е движение: трябваше да изчака цяла минута, преди да е сигурен, че е станала по-голяма.
Четвърт час по-късно обаче това беше най-силно набиващата се на очи особеност на планетата. Макар и много по-бледа — по-скоро мръсносива, отколкото черна — сега ударната вълна представляваше назъбен кръг с диаметър повече от хиляда километра. Пул предположи, че е загубила първоначалната си симетричност докато е минавала над огромните планински вериги, които лежаха под нея.
По комуникационната система на кораба прозвуча бодрият глас на капитан Чандлър:
— Свързвам те с база „Афродита“. Щастлив съм да ти кажа, че не викат за помощ…
— … малко ни поразтресе, но точно колкото очаквахме. Мониторите вече показват, че над планината Нокомис вали слаб дъжд. Скоро ще се изпари, но това е само началото. А изглежда и че в пропастта Хеката е станало наводнение — твърде хубаво, за да е истина, но в момента проверяваме. След последната доставка там се образува временно езеро от кипяща вода…
„Не им завиждам — каза си Пул, — но определено им се възхищавам. Те доказват, че в това навярно прекалено комфортно и подредено общество все още съществува приключенски дух.“
— … и отново благодаря, че спуснахте този малък товар точно където трябва. С известна доза късмет — и ако успеем да изведем онзи слънчев щит в синхронна орбита — не след дълго ще имаме постоянни морета. И тогава можем да засеем коралови рифове, за да обогатят почвата и да извлечем от атмосферата още въглероден диоксид… Надявам се, че ще доживея да го видя!
„И аз се надявам“ — с безмълвно възхищение си помисли Пул. Много пъти се беше гмуркал в тропическите морета на Земята и се бе дивил на пъстрите създания, често толкова чудати, че не му се вярваше да съществува нещо по-странно, дори на планетите от други системи.
— Пратката доставена навреме и разписката получена — с явно задоволство каза капитан Чандлър. — Сбогом, Венера. Очаквай ни, Ганимед.
Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ
ФАЙЛ: УОЛИС
Привет, Индра. Да, ти беше съвсем права. Наистина ми липсват нашите спорове. Двамата с Чандлър чудесно се разбираме и отначало екипажът се отнасяше към мен — това ще те разсмее — по-скоро като към свещена реликва. Но вече започват да ме приемат и дори започнаха да ме поднасят (знаеш ли този израз?).
Досадно е, че не можем да водим истински разговор — вече пресякохме орбитата на Марс, така че радиовълните пътуват повече от час. Но това си има и преимуществата — няма да можеш да ме прекъсваш…
Въпреки че пътуването до Юпитер ще ни отнеме само седмица, аз си мислех, че ще имам време да си почина. Нищо подобно: ръцете ме засърбяха и не успях да устоя на изкушението да се върна обратно в училище. Така че започнах начално обучение още от АБ в една от минисовалките на „Голиат“. Може би Дим наистина ще ме пусне сам…
Тя не е много по-голяма от капсулите на „Дискавъри“ — но каква разлика само! На първо място, разбира се, совалката не използва ракети — не мога да свикна с удобството на инерционния двигател и с неговия неограничен капацитет. Ако се налагаше, бих могъл да долетя обратно до Земята. Спомняш ли си израза, който веднъж използвах, и ти се досети за значението му: „да подивееш между четири стени“?