Най-голямата разлика обаче е системата за управление. За мен беше голямо предизвикателство да свикна с факта, че не трябва да използвам ръцете си — а пък компютърът трябваше да се научи да разпознава гласните ми команди. Отначало през пет минути ме питаше „Точно това ли искахте да кажете?“. Зная, че ще е по-добре да използвам мозъчната шапка, но все още не съм съвсем на „ти“ с тази машинка. Не съм сигурен дали изобщо някога ще свикна с нещо, което чете мислите ми…
Между другото, совалката се казва „Сокол“. Чудесно име и аз с разочарование открих, че никой на борда не знае за произхода му от мисиите „Аполо“, когато за пръв път кацнахме на Луната…
Хм, исках да ти кажа още много неща, но капитанът ме вика. Връщам се в класната стая.
С обич, край.
ЗАПИШИ
ПРАТИ
Привет, Франк. Обажда се Индра — ако това е точната дума! — по моя нов мислописец. Старият получи нервен срив — ха-ха! — така че ще има много грешки, но нямам време за редакция, преди да ти пратя текста. Надявам се, че ще успееш да го разбереш.
КОМУНИКАТОР! Канал едно нула три, запис от дванайсет и трийсет, поправка — тринайсет и трийсет. Извинявай…
Надявам се, че ще поправят стария ми апарат — знаеше всичките ми съкращения — може би трябва да го подложа на психоанализа като по твое време. Изобщо не разбирам как онези фройдистки глупости са издържали толкова дълго…
Това ми напомня — онзи ден попаднах на определение от края на двайсети век — може да ти бъде забавно — нещо подобно — цитирам — „Психоанализата — заразна болест, появила се във Виена към 1900-та, вече изчезнала в Европа, но случайни епидемии сред богати американци.“ Край на цитата. Смешно, нали?
Отново се извинявам — проблемът с мислописците — трудно е да не се отклоняваш…
хз 12Л у888 8*****дс9812йебдц ПО ДЯВОЛИТЕ… СТОП… ВЪРНИ
Може би съм допуснала някаква грешка? Ще опитам пак.
Споменаваш за Данил… извинявай, че винаги сме избягвали въпросите ти за него. Знаехме, че си любопитен, но имахме основателна причина. Спомняш ли си, че веднъж го нарече „никой“… Вярно предположение…!
Веднъж ме попита за съвременната престъпност — аз нарекох този интерес патологичен — може би предизвикан от безкрайните отвратителни телевизионни програми от твое време. Самата аз никога не съм можела да гледам телевизия повече от пет минути… гадост!
ВРАТА — ОТВОРИ СЕ! — А ЗДРАВЕЙ, МЕЛИНДА — ИЗВИНЯВАЙ — СЕДНИ — ПОЧТИ СВЪРШВАМ…
Да — престъпността. Винаги има… Неподлежащ на изолиране шум на обществото. Какво да се прави?
Вашето решение — затвори. Финансирани от държавата развъдници на извращения. Издръжката на един затворник е струвала десет пъти по средния семеен доход! Пълно безумие… Очевидно хората, които най-яростно са призовавали за нови затвори, нещо не са били наред — трябвало е да ги подложат на психоанализа! Но ако трябва да съм справедлива — преди усъвършенстването на електронното наблюдение и контрол наистина не е имало алтернатива — би трябвало да видиш възторжените тълпи, разбиващи стените на затворите. Нищо не може да се сравнява с това, освен падането на Берлинската стена петдесет години по-рано!
Да — Данил. Не зная какво е било престъплението му — а и даже да знаех, нямаше да ти кажа — но вероятно психологическият му профил е предполагал, че от нещо ще стане — как беше думата? — триножник… не, прислужник. За някои работи много трудно се намират хора — не зная какво щяхме да правим, ако нямаше престъпност! Така или иначе, надявам се, че скоро ще снемат контрола от него и че ще се върне в нормалното общество.
ИЗВИНЯВАЙ МЕЛИНДА — ПОЧТИ СВЪРШВАМ.
Това е, Франк. Поздрави на Димитри. Вече трябва да сте преполовили пътя до Ганимед. Чудя се дали някога ще успеят да опровергаят Айнщайн, така че да можем да разговаряме в реално време!
Надявам се, че тази машина скоро ще свикне с мен. Иначе ще се поразтърся за истински античен текстов редактор от двайсети век… Можеш ли да повярваш, някога дори се усъвършенствах в писането на клавиатура, от която е трябвало да минат неколкостотин години, за да се освободите?
С обич, до скоро.
Привет, Франк. Ето ме пак. Все още очаквам отговор на последното си…
Странно е, че пътуваш за Ганимед, при моя стар приятел Тед Хан. Но навярно не е толкова голямо съвпадение — той беше погълнат от същата загадка като теб…
Първо трябва да ти кажа нещо за него. Родителите му изиграли мръсен номер, като го кръстили Тиъдър. Това име се съкращава — дори не си помисляй да го наричаш така! — на Тио8. Разбираш ли какво искам да кажа?