Не мога да не се питам дали тъкмо това не е мотивът му. Не познавам никой друг с толкова силен интерес към религията — не, мания. Трябва да те предупредя — той може да е много досаден.
Между другото, как се справям? Липсва ми старият ми мислописец, но изглежда, започвам да овладявам тази машина. Поне до този момент не съм — как го казваше? — оклепала нещо…
Не съм сигурна, че трябва да ти го казвам, в случай, че без да искаш, се изпуснеш, но аз лично наричам Тед „последния йезуит“. Сигурно знаеш нещо за тях — по твое време Орденът все още е съществувал.
Удивителни хора — често велики учени — направили невероятно много добрини, а също донесли много зло. Една от най-големите иронии на историята — искрени и блестящи търсачи на знание и истина, и все пак цялата им философия е безнадеждно изопачена от суеверие…
Куедн2кЗдн скъпи 21 ейдж дуъпп
По дяволите. Разчувствах се и загубих самообладание. Едно, две, три, четири… сега е моментът всички добри хора да дойдат и да помогнат… така е по-добре.
Във всеки случай Тед притежава същата онази възвишена решимост. Не влизай в какъвто и да е спор с него — ще те прегази като валяк.
Между другото, какво е „валяк“? За гладене на дрехи ли се е използвал? Ясно ми е, че може да ти стане много неприятно…
Проблемът с мислописците… прекалено лесно се отклоняваш във всички посоки, независимо колко усилия полагаш… В крайна сметка трябва да кажа някоя добра дума за клавиатурите… Сигурно вече съм го казвала…
Тед Хан… Тед Хан… Тед Хан
Тук на Земята славата му все още се носи заради поне две негови мисли: „Цивилизацията и религията са несъвместими“ и „Вяра е да вярваш в онова, за което знаеш, че не е вярно“. Всъщност, мисля, че последната не е негова — а ако наистина му принадлежи, тя е най-остроумното нещо, което изобщо е казвал. Той дори не се усмихна, когато му разказах един от любимите си вицове — надявам се, че не си го чувал… очевидно е от твое време…
Деканът на факултета по естествени науки казва: „Защо вие, учените, винаги се нуждаете от толкова скъпо оборудване? Защо не можете да сте като в математическия факултет, където им трябват само черна дъска и кошче за хартия? Или още по-добре, като във философския факултет. На тях дори не им трябва кошче…“ Е, навярно Тед го е бил чувал… Предполагам, че повечето философи са го чували…
Така или иначе, предай му моите поздрави. И недей, повтарям, недей да влизаш в какъвто и да е спор с него!
С обич и най-добри пожелания от Африканската кула.
ПРЕПИШИ. ЗАПИШИ.
ПРАТИ — ПУЛ
16. Капитанската маса
Появата на толкова знаменит пътник беше предизвикала в затворения малък свят на „Голиат“ известно объркване, но екипажът се адаптира към положението с чувство за хумор. Всеки ден в 18.00 ч. целият персонал се събираше за вечеря в каюткомпанията, която при нулева гравитация спокойно побираше поне трийсет души, равномерно разположени покрай стените. През повечето време обаче в работните сектори на кораба се поддържаше лунна гравитация, така че винаги имаше безспорен под и повече от осем души образуваха тълпа.
Полукръглата маса, която се разгъваше около автоготвача, спокойно сместваше целия седемчленен екипаж, с капитана на почетното място. Извънредният осми човек пораждаше толкова непреодолими проблеми, че някой винаги трябваше да се храни сам. След многобройни добронамерени обсъждания взеха решение да се редуват по азбучен ред — не според истинските им имена, които почти не се използваха, а според прякорите им. На Пул му трябваше известно време да ги запомни: „Винта“ (строително инженерство), „Чипа“ (компютри и комуникации), „Първия“ (първи помощник), „Живота“ (медицински и животоподдържащи системи), „Двигателя“ (енергия) и „Звездния“ (орбити и навигация).
Докато слушаше разказите, шегите и жалбите на новите си приятели, по време на десетдневното пътуване Пул научи повече за Слънчевата система, отколкото през месеците, прекарани на Земята. Всички на борда очевидно се радваха на новия си и навярно наивен слушател, но Пул рядко приемаше на вяра по-фантастичните им разкази.
И все пак понякога му бе трудно да разбере къде да тегли чертата. Никой не вярваше в Златния астероид, който обикновено се смяташе за измислен през двайсет и четвърти век. Ами плазмоидите на Меркурий, за които през последните петстотин години съобщили поне дванайсет сигурни свидетели?
Най-простото обяснение беше, че са свързани с кълбовидни мълнии — причина за толкова много съобщения за „неидентифицирани летящи обекти“ на Земята и Марс. Но някои свидетели се кълнели, че забелязали целенасоченост — дори любопитство — когато се срещали отблизо с тях. Глупости, отвръщали скептиците — обикновено електростатично привличане!