Той бавно се въртеше и на неравномерни разстояния по повърхността му имаше светли и тъмни петна. От време на време равнините или назъбеностите на кристалната материя отразяваха слънцето и скалата проблясваше като далечен прозорец…
Пул си спомняше и усилващото се напрежение, докато чакаха да видят дали са се прицелили точно. Не беше лесно да улучиш толкова малка мишена, движеща се на две хиляди километра с относителна скорост двайсет километра в секунда.
После на фона на тъмната част на астероида внезапно проблесна ослепителна експлозия. Малката сонда — чист уран 238 — се бе носила със скоростта на метеорит: за част от секундата цялата й кинетична енергия се преобразува в топлина. За миг в космоса изригна облак нажежен до бяло газ и камерите на „Дискавъри“ записаха бързо избледняващите спектрални линии в търсене на характерните особености на светещите атоми. Няколко часа по-късно астрономите на Земята за пръв път научиха състава на астероидната кора. Нямаше големи изненади, но въпреки това бяха гръмнати няколко бутилки шампанско.
Самият капитан Чандлър почти не участваше в демократичните обсъждания около полукръглата маса — изглежда се задоволяваше да остави екипажа си да почива и да изразява чувствата си в тази неофициална атмосфера. Действаше неписаното правило по време на хранене да не се говори за работа. Ако имаше каквито и да е технически или оперативни проблеми, трябваше да ги решават другаде.
Пул се изненада дори и леко се шокира, когато откри, че познанията на екипажа за системите на „Голиат“ са извънредно повърхностни. Често задаваше въпроси, които би трябвало да получат светкавичен отговор само за да бъде препратен към информационните банки на самия кораб. Скоро обаче разбра, че задълбоченото обучение, което навремето беше получил той, вече не е възможно — системите бяха далеч по-сложни и многобройни, за да могат да бъдат овладени от когото и да е. Различните специалисти трябваше да знаят само какво прави апаратурата им, а не как. Надеждността зависеше от честите автоматични проверки и имаше голяма вероятност човешката намеса да нанесе повече вреда, отколкото полза.
За щастие, по време на пътуването до Юпитер това не се наложи — то бе толкова спокойно, колкото би могъл да се надява всеки капитан, когато на небето пред тях се издигна новото слънце Луцифер.
III. Галилеевите светове
(Извадка, чист текст, „Туристически справочник за външните райони на Слънчевата система“, т. 219.3)
Дори днес гигантските спътници на някогашния Юпитер ни поставят огромни загадки. Защо четири свята, които орбитират около едно и също тяло и са много сходни по големина, са толкова различни в повечето останали отношения?
Убедително обяснение има само за Йо, най-вътрешния спътник. Той се намира толкова близо до Юпитер, че гравитационното привличане, постоянно разбъркващо вътрешността му, генерира колосални количества топлина — толкова много, че повърхността на Йо е полутечна. Това е светът с най-голяма вулканична активност в Слънчевата система — картите му са актуални само в продължение на няколко десетилетия.
Макар че в такава нестабилна среда никога не са били установявани постоянни човешки бази, на повърхността на спътника е кацано многократно и той е под постоянно автоматично наблюдение. (За трагичната съдба на Експедиция 2571 вж. „Бийгъл“, 5.)
Европа, втора по разстояние от Юпитер, първоначално е била изцяло покрита с лед и почти не са се виждали други особености на повърхността й, освен сложна мрежа от пукнатини. Тук силите на привличане, които господстват над Йо, са много по-слаби, но дават достатъчно топлина, за да осигурят на Европа глобален океан от течна вода, в която са еволюирали многобройни странни форми на живот. (Вж. „Космически кораб «Циен»“, „Галактика“, „Вселена“.) След превръщането на Юпитер в миниатюрното слънце Луцифер на практика цялата ледена покривка на Европа се е стопила и в резултат на вулканична активност са се появили няколко малки острова.
Както е добре известно, почти от хиляда години на Европа не е кацал кораб, но спътникът е под постоянно наблюдение.
Ганимед, най-голямата луна в Слънчевата система (диаметър 5260 км), също е бил повлиян от появата на новото слънце и екваториалните му райони са достатъчно топли за земни форми на живот, макар че все още не притежава годна за дишане атмосфера. По-голямата част от населението му е активно ангажирана в тераформиране и научно проучване — главното селище е Анубис сити (41000 души), намиращо се близо до Южния полюс.