— Цялата онази чудесна вода там долу — Ганимед няма нужда и от половината! Не казвай на никого, но разработвам начини за откарването на част от нея на Венера.
— Това по-лесно ли е отколкото насочването на комети?
— По отношение на енергията, да — скоростта на Ганимед е само три километра в секунда. А и така е много, много по-бързо — години вместо десетилетия. Но има няколко практически пречки…
— Разбирам. С изтласквател на маса ли искаш да я изстреляш?
— О, не, ще използвам кули, издигащи се над атмосферата, като онези на Земята, но много по-малки. Ще изпомпим водата до върха, ще я замразим почти до абсолютната нула и ще оставим въртенето на Ганимед да я запрати в нужната посока. Това ще доведе до известно изпаряване, но по-голямата част ще стигне до целта. Какво ти е толкова смешно?
— Извинявай, не се смея на идеята — тя е съвсем логична. Но събуди в мен толкова жив спомен. Някога имахме градинска пръскачка, която се въртеше от собствените си водни струи. Онова, което възнамеряваш да направиш, е същото — в малко по-голям мащаб… Като използваш цял свят…
Внезапно друг образ от миналото изличи всичко останало. Пул се замисли как в онези Горещи аризонски дни двамата с Рики обичаха да се гонят из облаците от водни пръски, изхвърляни от бавно въртящата се градинска пръскачка.
Капитан Чандлър беше много по-чувствителен човек, отколкото се представяше, и знаеше кога е време да си тръгне.
— Трябва да се връщам на мостика — грубо каза той. — Ще се видим, когато се приземим в Анубис.
18. Грандхотелът
Грандхотел „Ганимед“ — неизбежно известен из Слънчевата система като хотел „Гранимед“ — определено не беше голям и щеше да е цяло чудо, ако успееше да получи една и половина звезди на Земята. Тъй като най-близкият му конкурент се намираше на неколкостотин милиона километра, управата му не считаше за нужно излишно да си дава зор.
И все пак Пул нямаше оплаквания, макар че често му се искаше Данил още да е при него, за да му помага в механиката на живота и по-ефикасно да общува със заобикалящите го отвсякъде полуинтелигентни устройства. За миг дори изпадна в паника, когато вратата се затвори зад пиколото, очевидно изпълнен с прекалено благоговение към прочутия си гост, за да му обясни как функционират устройствата в стаята. След пет минути безплодно говорене на безмълвните стени, Пул най-после установи контакт със система, която разбираше акцента и заповедите му. Само какво новинарско заглавие би се получило: „АСТРОНАВТ ОТ МИНАЛОТО УМИРА ОТ ГЛАДНА СМЪРТ, ПОПАДНАЛ В КАПАНА НА ГАНИМЕДСКА ХОТЕЛСКА СТАЯ!“.
Иронията щеше да е двойна. Навярно името на единствения луксозен апартамент в „Гранимед“ беше неизбежно, но Пул преживя истински шок, когато се изправи пред древен холос на стария си колега в пълна униформа и в естествен ръст — в апартамента „Боумън“. Той дори позна изображението: по същото време — само няколко дни преди началото на мисията — бяха направили и собствения му официален портрет.
Скоро откри, че повечето от членовете на екипажа на „Голиат“ имат семейства в Анубис и горят от нетърпение да го запознаят с близките си по време на планирания двайсетдневен престой на кораба. Почти незабавно се озова въвлечен в обществения и професионален живот на това гранично селище — сега дори Африканската кула му изглеждаше като далечен сън.
Като повечето американци, в дъното на душата си Пул изпитваше носталгична привързаност към малките общности, в които всички се познават — в действителния, а не във виртуалния свят на киберпространството. Анубис, чието население беше по-малко от това на незабравимия Флагстаф, почти се приближаваше към този идеал.
Трите централни херметични купола, всеки с диаметър по два километра, се намираха на плато, издигащо се над ледено поле, което се простираше чак до хоризонта. Второто слънце на Ганимед — някога известно като Юпитер — никога нямаше да излъчва достатъчно топлина, за да стопи полярните шапки. Това бе основната причина за установяването на Анубис на толкова негостоприемно място: нямаше голяма вероятност основите на града да се срутят поне в продължение на няколко века.
А в куполите не беше трудно да си напълно безразличен към външния свят. Когато усъвършенства механизмите в апартамента „Боумън“, Пул откри, че разполага с ограничен, но внушителен избор на околна среда. Можеше да седи под палмите на тихоокеанския бряг, заслушан в нежния шепот на вълните, или ако предпочиташе, в рева на тропичен ураган. Можеше бавно да лети над върховете на Хималаите или по огромните каньони на Марънър вали. Можеше да се разхожда из градините на Версай или по улиците на пет-шест големи града в различни, избрани на продължителни интервали един от друг моменти от тяхната история. Макар че не бе сред най-прочутите курорти в Слънчевата система, хотел „Гранимед“ разполагаше с удобства, които биха изумили всичките му по-известни предшественици на Земята.