Дори без увеличение той можеше да види колко много се е променила за хиляда години Европа след потеглянето на „Дискавъри“ към Юпитер. Паяжината от тесни ленти и линии, някога изцяло обгръщала най-малкия от четирите Галилееви спътника, сега беше изчезнала, освен около полюсите. Тук глобалната кора от дебел един километър лед оставаше нестопена от топлината на новото слънце на Европа. Навсякъде другаде в рядката атмосфера кипяха девствени океани, а температурите се движеха в умерени за Земята стойности.
Тези температури бяха благоприятни и за създанията, появили се след стопяването на плътния леден щит, който едновременно ги бе ограничавал и предпазвал. Улавящи и най-малките подробности, орбитиращите наблюдателни сателити бяха показали как един от европеанските видове започва да еволюира, за да достигне амфибийна фаза — макар че продължаваха да прекарват голяма част от времето под вода, европеаните дори бяха започнали да строят прости сгради.
Фактът, че това изобщо е могло да се случи само за хиляда години беше удивителен, но никой не се съмняваше, че обяснението се крие в последния и най-голям Монолит — дългата много километри Велика стена, издигаща се на брега на Галилейско море.
Никой не се съмняваше също, че по свой собствен тайнствен начин, Монолитът наблюдава експеримента, който е заложил на този свят. Също като на Земята четири милиона години преди това.
19. Безумието на човечеството
Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ
ФАЙЛ: ИНДРА
Скъпа моя Индра, извинявай, че досега не ти пратих поне войсмейл — обичайно извинение, разбира се, затова няма да си правя този труд.
В отговор на въпроса ти — да, вече се чувствам съвсем у дома в „Гранимед“, но прекарвам там все по-малко време, макар че се наслаждавам на небесния пейзаж в апартамента ми. Снощи Йо изпълни прекрасно представление — размяна на мълнии между Йо и Юпитер — искам да кажа Луцифер. Много прилича на земното зазоряване, но е далеч по-зрелищно. Открито е от радиоастрономи още преди да се родя.
И като говорим за едно време — знаеш ли, че Анубис има шериф? Струва ми се, че малко преиграват с граничната атмосфера. Напомня ми на историите за Аризона, които дядо често ми разказваше. Трябва да разкажа някоя от тях на ганимедците…
Може да ти прозвучи тъпо, но още не съм свикнал, че съм в апартамента „Боумън“. Постоянно поглеждам през рамо…
Как прекарвам времето си ли? Почти като в Африканската кула. Срещам се с местната интелигенция, макар че, както можеш да очакваш, тя не е особено многобройна (надявам се, че никой не подслушва). И се свързвам — и реално, и виртуално — с образователната система. Изглежда, е много добра, въпреки че е по-технически ориентирана, отколкото би ти допаднало. В тази враждебна околна среда това е неизбежно, разбира се.
Но ми помогна да разбера защо тук живеят хора. Това е предизвикателство — чувство за цел в живота, ако искаш — каквото рядко съм откривал на Земята.
Вярно е, че повечето от ганимедците са родени тук, така че нямат друг дом. Макар че са — обикновено — прекалено любезни, за да го кажат, те смятат, че родната планета търпи упадък. А ти? И ако е така, какво имате намерение вие, земляните, да направите по въпроса? Учениците от един от класовете, с които се срещнах, се надяват да ви накарат да се осъзнаете. Разработват сложни, строго секретни планове за нашествие на Земята. После да не кажеш, че не съм те предупредил.
Пътувах до така нареченото Царство на нощта, където Луцифер никога не се вижда. Десетина от нас — Чандлър, двама от екипажа на „Голиат“ и шестима ганимедци — преследваха слънцето до хоризонта, така че наистина беше нощ. Величествено — много напомня полярните зими на Земята, но небето е абсолютно черно… Почувствах се почти като в космоса.
Видяхме всички Галилееви светове и наблюдавахме еклиптиката — извинявай, затъмнението — на Европа и Йо. Разбира се, времето на пътуването беше специално разчетено, за да можем да видим това…
Няколко от по-малките спътници също се виждаха, но двойната звезда Земя-Луна бе много по-ясна. Дали страдам от носталгия? Честно казано, не, макар че ми липсват новите приятели.
И съжалявам, още не съм се срещнал с д-р Хан, въпреки че ми прати няколко съобщения. Обещавам да го направя през следващите няколко дни — земни дни, не ганимедски!
Най-добри пожелания на Джо, поздрави на Данил, ако знаеш какво се е случило с него — дали отново е истинска личност? С обич…