ЗАПИШИ
ПРАТИ
По времето на Пул името на човек често даваше представа за външния му вид, но трийсет поколения по-късно това вече не беше вярно. Д-р Тиъдър Хан се оказа рус нордически тип, който би изглеждал точно на мястото си по-скоро във викингски кораб, отколкото в степите на Средна Азия. Той обаче нямаше да е особено внушителен в която и да е от тези две роли поради по-малко от сто и петдесет сантиметровия си ръст. Пул не успя да устои на малко аматьорска психоанализа: дребните хора често бяха агресивни и амбициозни — което според намеците на Индра Уолис, представляваше подходящо описание на единствения философ на Ганимед. Хан навярно се нуждаеше от тези личностни особености, за да оцелее в толкова практично ориентирано общество.
Анубис сити беше прекалено малък град, за да има университетско градче — лукс, който все още съществуваше на другите светове, макар и мнозина да смятаха, че телекомуникационната революция го е направил излишен. Вместо това тук имаше нещо много по-подходящо, както и с векове по-старо: академия, допълнена от маслинова горичка, която би заблудила дори самия Платон, стига да не се опиташе да се разходи в нея. Вицът на Индра за философските факултети, на които им трябвали само черни дъски, явно не се отнасяше за тази сложна среда.
— Построена е за седем души — гордо съобщи д-р Хан, когато двамата се настаниха на столове, очевидно предвидени да не предлагат прекалено удобство, — защото това е максималният брой хора, с които човек може да общува ефикасно. А ако броите и духа на Сократ, това е бил броят на слушателите на знаменития разказ на Федон…
— Онзи за безсмъртието на душата ли?
Хан толкова очевидно се изненада, че Пул не успя да се сдържи и се засмя.
— Изкарах кратък курс по философия точно преди да завърша. Когато планирали лекциите ни, някой решил, че ние простоватите инженери трябва да попием малко култура.
— Радвам се да го чуя. Това много улеснява нещата. Знаете ли, все още не мога да повярвам на късмета си. Пристигането ви тук почти ме изкушава да повярвам в чудеса! Вече дори мислех да дойда на Земята, за да се срещна с вас. Милата ми Индра разказа ли ви за моята… хм… мания?
— Не — недотам искрено отвърна Пул.
Д-р Хан изглеждаше много доволен — явно се радваше на новата публика.
— Може да сте чули, че ме наричат атеист, но това не е съвсем вярно. Атеизмът е недоказуем, толкова безинтересен. Колкото и невероятно да звучи, никога не можем да сме сигурни, че Бог е съществувал — и че сега е отлетял в безкрайността, където никой не може да го намери… Също като Гаутама Буда, аз не заемам страна в този спор. Моите интереси са насочени към психопатологията, известна като „религия“.
— Психопатология ли? Това е сурова присъда.
— Но напълно оправдана от историята. Представете си, че сте разумен извънземен, който се интересува само от доказуемите истини. И откривате вид, който се е разделил на хиляди — не, вече на милиони — племенни групи с невероятно разнообразие от вярвания за произхода на вселената и за правилното поведение в нея. Въпреки че мнозина от тях споделят общи идеи, дори когато е налице деветдесет и девет процента застъпване, останалият един процент е достатъчен, за да ги накара да се избиват и измъчват помежду си заради банални въпроси на доктрината, напълно безсмислени за външни хора. Как да наречем такова нерационално поведение? Лукреций9 е улучил точно в десетката, като е казал, че религията е вторичен продукт на страха — реакция към загадъчната и често враждебна вселена. За голяма част от човешката праистория тя навярно е била необходимо зло. Но защо е била много по-голямо зло от необходимото и защо е оцеляла, когато вече не е била необходима? Казвам зло — и наистина смятам така, защото страхът води до жестокост. И най-беглата информация за Инквизицията кара човек да се срамува, че принадлежи към човешкия вид… Една от най-отвратителните книги, които някога са били издавани, е „Чукът на вещиците“, написана от двама садистични изверги и излагаща мъченията, които Църквата одобрявала — насърчавала! — за да изтръгват „признания“ от хиляди безобидни старици, преди да ги изгорят живи… Папата лично написал одобрителен предговор! Но с няколко изключения, повечето други религии били също толкова ужасни, колкото и християнството… Дори във вашия век малки момчета са били оковавани и бити с камшик, докато не запомнят цели томове набожни брътвежи, и ограбвани от детството и мъжеството си, за да станат монаси… Навярно най-смущаващото във всичко това е как очевидни безумци век след век твърдели, че те — и единствено те! — са получили послания от Бог. Ако всички послания съвпадаха, въпросът щеше да е решен. Но разбира се, те били невероятно противоречиви, което никога не е пречило на самозваните месии да събират стотици — а понякога и милиони — последователи, готови да се бият до смърт срещу също толкова заблудените привърженици на съвсем мъничко по-различна вяра.