Выбрать главу

Пул обаче успя да осъществи друга своя стара мечта — въпреки лекарските забрани. Спусна се на повърхността на Земята — и този път му бе достатъчен.

Машината, с която пътува, почти напълно приличаше на количките, използвани от по-богатите инвалиди от негово време. Беше с мотор и надуваеми гуми, които й позволяваха да върви по сравнително равни повърхности. Тя обаче можеше и да лети — на височина от двайсетина сантиметра — на въздушна възглавница, образувана от чифт малки, но много мощни перки. Пул остана изненадан, че все още се използва толкова примитивна технология, но инерционните двигатели бяха прекалено големи за толкова малки превозни средства.

Удобно настанен на летящото си кресло, той почти не усещаше увеличаването на тежестта си, докато се спускаше към сърцето на Африка — забелязваше известно затруднение при дишането, но по време на астронавтското си обучение Пул бе имал далеч по-неприятни преживявания. Но се оказа напълно неподготвен за ужасната жега, връхлетяла го, когато излезе от гигантския, пронизващ небето цилиндър, образуващ основата на кулата. А едва започваше утрото: какво ли щеше да е по пладне?

Тъкмо успя да посвикне с топлината, когато бе поразено и обонянието му. Вниманието му привличаха безброй миризми — нито една неприятна, но всички непознати. За няколко минути затвори очи в опит да не претовари входящите си вериги.

Преди да реши отново да ги отвори, Пул усети, че нещо голямо и влажно опипва тила му.

— Запознайте се с Елизабет — рече водачът му, снажен младеж в традиционните дрехи на „големия бял ловец“, прекалено чистички, за да са били използвани в действителност. — Тя е нашият официален посрещач.

Пул се завъртя на стола си и видя сантименталните очи на малко слонче.

— Здрасти, Елизабет — доста немощно каза той. Слонът приветствено повдигна хобот и издаде звук, какъвто обикновено не можеше да се чуе в доброто общество.

Въпреки това той прекара на планетата Земя по-малко от час, носейки се над някаква джунгла — чиито недорасли дървета не можеха да се сравняват с тези в кулата — и се срещна с повечето представители на местната фауна. Водачът му се извини за добродушието на разглезените от туристите лъвове, което бе компенсирано от злобното изражение на крокодилите: това всъщност беше лицето на девствената и непроменена Природа.

Преди да се завърне в кулата, Пул рискува да направи няколко крачки без помощта на количката. Разбираше, че това ще е все едно да носи на гръб собствената си тежест, но усилието не му се струваше невъзможно и никога нямаше да си прости, ако не го бе направил.

Идеята не беше добра — навярно трябваше да я осъществи в по-хладен климат. След не повече от десет крачки той с радост се отпусна в приятните прегръдки на количката.

— Достатъчно — уморено каза Пул. — Да се връщаме в кулата.

Докато влизаше във фоайето, той съзря надпис, който от вълнение не бе забелязал на идване:

ДОБРЕ ДОШЛИ В АФРИКА!
„Светът ще се съхрани в девствеността си.“
ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО (1817–1862)

Забелязал интереса му, водачът попита:

— Познавахте ли го?

Такива въпроси Пул чуваше прекалено често и в момента не бе в настроение да обяснява.

— Не, струва ми се — уморено отвърна той, когато огромните врати се затвориха зад него, отделяйки го от всички миризми и звуци на първия дом на човечеството.

Неговото вертикално сафари задоволяваше потребността му да посети Земята и когато се завърна в апартамента си на десетхилядния етаж — престижно равнище, дори в това демократично общество — той положи всички усилия да сподави болката. Индра обаче леко се разтревожи от вида му и го прати право в леглото.

— Точно като Антей — но с обратен знак! — мрачно измърмори тя.

— Кой? — попита Пул. Имаше моменти, в които ерудицията на жена му го поразяваше, но той беше решен да не й позволява да предизвика у него комплекс за малоценност.

— Синът на Гея, богинята на Земята. Херакъл се борил с него — но всеки път, щом паднел на земята, Антей възвръщал силите си.

— И кой победил?

— Херакъл, разбира се — като го вдигнал във въздуха, така че майчето да не може да му зареди батериите.

— Хм, сигурен съм, че няма да ми трябва много време, за да заредя моите. А и научих нещо. Ако не правя повече упражнения, може да ми се наложи да се преместя на етажа с лунна гравитация.