Докато навлизаше в хаотичния Циенвил, леко обременен от предпазния си скафандър и блестящата медна тел, която носеше като подарък, Франк Пул се чудеше какво си мислят за последните събития европеаните. За тях не беше имало затъмнение на Луцифер, но изчезването на Великата стена със сигурност трябва да ги бе шокирало. Тя се бе издигала там от незапомнени времена като щит, после внезапно бе изчезнала, сякаш никога не я е имало…
Петабайтовата плочка го очакваше, заобиколена от група европеани, проявяващи първите признаци на любопитство, които Пул забелязваше у тях. Той се зачуди дали Халмън по някакъв начин не им е казал да пазят този дар от космоса, докато той не дойде да го прибере.
И да го отнесе, тъй като сега съдържаше не само заспал приятел, но и ужаси, които някоя бъдеща епоха можеше да прогони на единственото сигурно място.
40. В полунощ: Пико
„Трудно е да си представя — помисли си Пул — по-мирна картина — особено след травмата от последните седмици.“ Косите лъчи на почти пълната Земя разкриваха всички дребни детайли на безводното Море на дъждовете — без да ги заличават, както би направило нажеженото яростно слънце.
Малкият конвой от луноходи описваше полукръг на сто метра от незабележимия отвор в основата на Пико16, който представляваше вход към Склада. Оттук Пул можеше да види, че планината не отговаря на името, което заблудени от острата й сянка астрономи й бяха дали. Повече приличаше на заоблен хълм, отколкото на остър връх и той разбираше защо едно от местните развлечения е изкачването с велосипед до най-високата му точка. До този момент спортистите не се бяха досещали за тайната, скрита под колелата им — надяваше се, че зловещото познание няма да обезсърчи здравословните им упражнения.
Един час по-рано Пул със смесени чувства на тъга и триумф беше предал плочката, която бе донесъл — без нито за миг да я изпуска от поглед — от Ганимед направо на Луната.
— Сбогом, стари приятели — промълви той. — Добре се справихте. Навярно някое бъдещо поколение ще ви събуди. Но като цяло се надявам завинаги да останете заспали.
Съвършено ясно можеше да си представи поне едно отчаяно основание отново да се нуждаят от познанията на Халмън. Към онази неизвестна централа вече със сигурност пътуваше новината, че нейният представител на Европа вече не съществува. С малко късмет щяха да изминат около деветстотин и петдесет години, преди да може да се очаква какъвто и да е отговор.
В миналото Пул често проклинаше Айнщайн, но сега го благославяше. Вече изглеждаше сигурно, че дори силите, които стояха зад Монолитите, не могат да разпространяват влиянието си по-бързо от скоростта на светлината. Така че човешката раса би трябвало да разполага почти с хиляда години, за да се приготви за следващата среща — ако такава изобщо имаше.
От тунела излизаше нещо — монтираният върху релси полухуманоиден робот, отнесъл плочката в Склада. Беше смешно да видиш машина в същия изолиращ костюм, който се използваше за защита от смъртоносни зарази — при това тук, на безвъздушната Луна! Но никой не искаше да поеме какъвто и да е риск, колкото и невероятен да изглеждаше той. В крайна сметка роботът се бе движил сред онези внимателно изолирани кошмари и макар че според видеокамерите му всичко изглеждаше наред, винаги съществуваше вероятност някоя епруветка да е протекла или някоя кутия да се е разхерметизирала.
Роботът спря на петдесет метра от тунела. Огромната порта бавно се плъзна и започна да се върти като гигантски болт, завинтван в планината.
— Моля всички, които не носят тъмни очила, да затворят очи или да се извърнат от робота! — обади се по радиостанцията на лунохода настоятелен глас.
Пул се завъртя на седалката си точно навреме, за да види на покрива на машината светлинна експлозия. Когато отново се обърна и погледна към Пико, от робота беше останала само купчина тлееща шлака. Макар да бе прекарал толкова голяма част от живота си сред вакуум, му се стори изключително странно, че струйките дим не се издигат нагоре.
— Стерилизирането завършено — съобщи гласът на ръководещия мисията. — Благодаря на всички. А сега се връщаме в Платон сити.
Каква ирония, че човешката раса е спасена чрез умело използване на собствените си безумия! Каква поука би могла да се извлече от този случай, зачуди се Пул.