— Добре — каза, — имате с какво да започнете. Като се свършат материалите, ще ми звъннете и веднага пристигам, ясно ли е?
Разтоварихме бидоните с боята. Получи се много мила купчинка, направо ме присви стомахът, като я гледах, сякаш имах в себе си огнена топка. Разкъсван бях между яростта и безпомощността. Бях забравил колко е мъчително, доста отдавна не ми се беше случвало. Странно колко много неща бях забравил.
Пристигна доставчикът, подсвирквайки си с уста. Времето беше непоправимо хубаво. Погледнах тъжно бунгалата и нарамих един двайсет и пет килограмов бидон, колкото да си порежа пръстите. Жорж ме дебнеше пред рецепцията. Не се спрях. Той тръгна да ме настигне с типичната си усмивка на откачено старче.
— Това ми изглежда доста тежичко, а?
— Я не се втелявай — изръмжах аз. — Остави ме на мира!
— По дяволите… Какво толкова съм ти направил?
Смених ръката, без да забавям крачка, халосах се по краката с бидона и малки бели точици заиграха пред очите ми. Онзи не ме оставяше:
— Мамка ти, никога не съм те виждал така наежен!
— Възможно е — казах. — Но беше ли необходимо да ходиш да разправяш, че Бети ЖИВЕЕ тук?
— За Бога, та ти добре го познаваш… Този мръсник така хитро ме накара да изплюя камъчето! Не бях се събудил още, когато пристигна.
— Кога ли си напълно буден! Ти си самата глупост от плът и кръв! — креснах му аз.
— Я ми кажи, вярно ли е, че ще боядисвате всичките бунгала? Ще се нагърбиш с всичко това?
Спрях се. Сложих бидона на земята и погледнах Жорж в очите.
— Слушай — казах, — не знам още какво ще реша, но не искам да споменаваш за това на Бети. Запомни ли добре?…
— Да, не се кахъри, приятелче, можеш да спиш спокойно… Но как ще направиш така, че да не й кажеш?
— Не зная. Не съм мислил още.
Когато се срещнахме с Бети пред първото бунгало, почувствах как ме хваща неудържимо разстройство, та трябваше да изчезна за малко. При мисълта за непосилната работа, която ни чакаше, червата ми се свиваха и не събрах кураж да говоря за това с Бети. Знаех, че тя би зарязала всичко, никога нямаше да се остави така да я прецакат, по-скоро щеше да подпали всички тия съборетини. Само че гадостите, които щяха да последват, ми изглеждаха толкова по-ужасни, че в крайна сметка реших да понеса удара. Да те хване диарията не е краят на света, просто дребна неприятност, която отминава.
Бети разговаряше с наемателите, когато се върнах при нея. Бях малко по-блед от обикновено.
— А, ето те и теб… Тъкмо казвах на хората, че ще побоядисваме…
Те ме погледнаха разнежени, с типичния израз на леко изперкали пенсии. Бяха тук най-малко от шест месеца и във всяко ъгълче бяха цвъкнали по една саксия с цветя. Измърморих нещо нечленоразделно и отведох Бети зад бунгалото. Гърлото ми беше съвсем пресъхнало. Бети направо сияеше, сякаш бе заредена с електричество, и се усмихваше. Прочистих си два-три пъти гърлото, като държах ръката си стисната в юмрук пред устата.
— Ами какво чакаме, какво точно трябва да се направи? — попита тя.
— Добре, ти ще боядисваш капаците, а аз около тях — казах.
Тя завърза косите си над главата, като се смееше безгрижно, и от тази гледка ми се подкосиха краката.
— Готова съм! — заяви. — И който свърши пръв, ще помогне на другия!
Усмихнах й се ужасно тъжно, докато тя ми обръщаше гръб.
Старците от време на време идваха да видят докъде сме стигнали. Стояха със скръстени ръце до стълбата и правеха муцки на удоволствие. Около единайсет лелката ни донесе дребни сладки. Бети се шегуваше с нея и ги намираше и двамата големи сладури. На мен ми бяха по-скоро досадни, нямах желание да разговарям и да се шегувам. След като боядисах цялата горна част на фасадата, слязох от стълбата и се приближих до Бети, за да пусна в обръщение втората си карта. Тя точно довършвате един ъгъл.
— Дявол да го вземе, истинска шампионка си — казах. — По-добре от това не може… Само че има една малко неприятна подробност, аз съм си виновен…
— Какво не е в ред?…
— Ами ъгълът… Малко повечко боя е останала в ъгъла.
— Разбира се, че е повече! Според теб какво друго можех да направя? Не видя ли размера на четките?
— Знам, не е в теб вината… И въпреки това сега изглежда сякаш боята е преминала и от ДРУГАТА СТРАНА, зад ъгъла!!
— И какво от това? — попита тя.
Влязох в ролята на човек, който не може да проговори от възмущение.