По-късно се върнах в бунгалото да хапна един залък, но тя още не се беше прибрала. Те винаги така пазаруват, помислих си, трябва им известно време. Изпържих си яйца, но не бях гладен, стаята ми изглеждаше особена без нея, кофти ми беше. Не можех пет минути да стоя на едно място. Измих чиниите, после се възползвах от отсъствието й, за да вкарам обратно кашоните, които беше изхвърлила навън, и да сложа ред в стаята. И все пак чувствах, че нещо се е променило, нещата ми изглеждаха не така познати и дори атмосферата тук беше странна, още малко и щях да си помисля, че съм на гости при непознат. Чувството бе отвратително. Въпреки горещината предпочетох да се върна при четките — излязох от бунгалото заднишком.
Колкото и да си повтарях, че просто е отскочила до града да купи едно-друго, не успявах да се отърся от някакво чувство на безпокойство, примесено с нервност. Боядисвах с бързи, резки движения и капчици боя летяха на всички страни. Струваше ми се, че съм хванал кожна болест. От време на време някоя кола минаваше по шосето и прекъсвах работа, за да я проследя с поглед от върха на стълбата. Над покривите виждах пътя километри напред, само някои клони ми пречеха. Сигурно приличах на дежурен матрос на скапана черупка, премятана от вълните в Саргасово море. Толкова напрегнато се взирах в шосето, че чак очите ме заболяха. И за пръв път мястото ми заприлича на пустиня, същинска дяволска дупка, сега разбирах какво искаше да каже Бети. Оттук нещата не изглеждаха розови. Моят рай приличаше на опърлена от слънцето пустош, място, което никой не би пожелал. Разбира се, всичко ми изглеждаше така, защото нея я нямаше, и аз започнах да се дразня при мисълта, че едно момиче е способно да ми отнеме света и да го обърне наопаки като ръкавица.
Когато видях най-сетне пикапът да се връща, подпрях валяка на стълбата и запалих цигара. Пейзажът бе възвърнал предишното си спокойствие, листата по клоните леко потрепваха, докато се отпусках блажено. Малко по малко нещата заемаха местата си. Известно време се борих с желанието да отида при нея и когато почувствах, че ще капитулирам, изстрелях едно яко дясно кроше в стената на бунгалото, кожата на юмрука ми цъфна, но имаше ефект — не слязох от стълбата.
Търговецът на очила излезе да види какво става, държеше в ръка някакво порнографско списание — успях да зърна две цици.
— Хей… ти ли вдигаш тоя джангър?
— Да… размазах един комар.
— Майтап ли си правиш с мен? По това време вече няма комари!
— Можете да се качите да проверите. Още виждам как крачката му потрепват сред локва кръв.
Той уморено махна с ръка. После нави на руло списанието и ме погледна през цайсите.
— Как е иначе… Гот ли е горе?…
— Прели малко се бях скапал, но чувствам как добрата ми форма се завръща на галоп.
— Питам се как може човек да се опълчи така цял ден на слънцето. Не ти завиждам на бачкането.
Върна се в бунгалото с голите мацки под мишница, а аз се върнах с удвоена енергия към боядисването. Работех като бесен, усмихнат и със стиснати зъби.
Зарязах бачкането по-рано от обикновено, но поне си доказах каквото си бях наумил, нямаше смисъл да прекалявам. Бях се превъзбудил от чакането и ми беше адски трудно да стигна нормално до бунгалото, чувствах как светкавици пронизват ръцете и краката ми, още малко и чашата щеше да прелее.
Едва бях отворил вратата и Бети се хвърли в обятията ми. Това направо ме довърши. Притиснах я до гърдите си и видях през рамото й сложената за вечеря маса с огромен букет цветя в средата. Миришеше хубаво.
— Какво става? — попитах. — Да нямам рожден ден?
— Не. Малка вечеря за влюбени.
Целунах я по врата, без да се опитвам да разбера, не исках да задавам въпроси, всичко ми изглеждаше прекалено хубаво.