— Как си? — питаше. — Много ли си скапан?
— Ами горе-долу…
Тя ставаше и влизаше вътре с мен. Хвърлях се под душа, докато тя се занимаваше с готвене. Наистина бях изстискан, но все пак малко преувеличавах, исках тя да се посвети изцяло на мен. От умората ми идваха какви ли не изчанчени идеи, искаше ми се например да ме повият в пелени и да ми посипят дупето с талк като на бебе или нещо от този род, да се излегна на корема й и да смуча гърдите й — намирах това за много възбуждащо. Затварях очи, когато тя заставаше зад мен, за да ми разтрие врата и раменете. Мой скъпи, мъничък циклон, мислех си аз, о, моят скъп мъничък циклон…
Хапвахме, после набързо раздигахме масата. Всичко беше като по ноти. Запалвах цигара и излизах на верандата, докато тя миеше чиниите. Насочвах се спокойно към шезлонга и се строполявах върху него. Чувах я как свири с уста или тананика нещо, докато мие съдовете, чувствах се щастлив, преживявах мигове на толкова дълбока безметежност, че всеки път задремвах с идиотска усмивка в ъгълчетата на устните, фасът падаше на гърдите ми и се събуждах с вик.
— По дяволите, пак беше заспал! — казваше тя.
— КАКВО?…
Бети заставаше пред мен и ме отвеждаше в леглото, обгърнала кръста ми с ръка. Събаряше ме на матрака и започваше да ме съблича. За съжаление, след не повече от десет секунди си давах ясно сметка, че съм прекалено скапан, за да я чукам — едва си държах очите отворени, направо потъвах в съня като удавник.
Трябваше да измислим друг номер. Любехме се сутрин. Единственото неудобство беше, че трябваше да стана, за да се облекча, преди да започнем, тя също и това малко помрачаваше целия чар на заниманието, но се измъквахме от положението с идиотски шеги и бързо се залавяхме за работа. Бети беше в разкошна форма сутрин — питах се дали не ми показва номера, които си е представяла цяла нощ, караше ме да опитваме чудновати пози, правеше го с плам и понякога направо пощурявах, страшен кеф беше. Заемах се отново с бачкането, повярвал в ада и в небето, качвах се да поправя някоя антена на покрива с омекнали крака.
Една сутрин се събудих преди Бети. Слънцето проникваше вече от всички страни и аз се облегнах на лакът. Някакъв тип седеше на стол точно срещу леглото. Беше собственикът на мотела, който ни наблюдаваше внимателно. Или по-скоро наблюдаваше Бети. Трябваха ми няколко секунди, за да дойда на себе си, после видях, че сме изхвърлили завивките и Бети лежи с разтворени крака. Мъжът беше — тлъст, мазен, попиваше си потта с кърпа, а по ръцете му имаше много пръстени — рано сутрин подобни субекти могат да ви се сторят направо противни.
Придърпах чаршафа върху Бети и скочих от леглото. Облякох се, без да мога да промълвя нито дума, като се питах за какво ли е дошъл. Той ме гледаше усмихнат, мълчалив като котка, току-що срещнала мишка на пътя си. В този миг Бети се събуди и се изправи рязко с щръкнали гърди, като оправи с ръка косата, паднала на очите й.
— По дяволите! Какъв е този тип? — попита.
Онзи й кимна леко с глава и се изправи.
— И таз добра! Да не вземете да се притесните! — додаде тя.
Измъкнах собственика навън, преди цялата тази история да се заплете. Затворих вратата след нас.
Пристъпих няколко крачки на светлината, като си прочиствах гърлото. Той бе преметнал сакото си на ръка и широки кръгове пот се отпечатваха по ризата му. Не бях в състояние да разсъждавам смислено, не се чувствах много добре. Обикновено по това време би трябвало да съм започнал да се любя преспокойно с Бети. Онзи тип пъхна кърпата си под яката на ризата и ме изгледа, като се мръщеше.
— Я ми кажете, заради това момиче ли ви намирам още в леглото в десет часа сутринта?
Пъхнах ръце в джобовете, като гледах в земята, това ми придаваше отегчен вид и ми спестяваше гледката на противната му мутра.
— Не — отвърнах. — Тя няма нищо общо.
— Не би трябвало, разбирате ли, в никакъв случай не би трябвало да ви накара да забравите защо сте тук, защо ви осигурявам квартира и ви плащам, ясно ли е?