— Какво е това? — попитах. — Искам да кажа като изключим очевидното.
Тя я погали нежно с пръсти и когато заговори, не си даде труд да прикрие сарказма си.
— Моят ангел пазител. Истинско злато и… — намръщи се и отпусна ръка — моройска кръв, омагьосана с елементите вода и земя.
— Какво? — Гласът ми прозвуча твърде високо и неколцина посетители в ресторанта се обърнаха, за да ме погледнат. Сидни продължи да говори, тонът й беше много по-нисък и изпълнен с горчивина.
— Не съм във възторг от нея, но това е нашата „награда“ за това, че ви помагаме. Водата и земята се свързват с кожата ни и ни дават същите отличителни черти, които притежават и мороите — е, всъщност две от тях. Никога не боледувам и ще живея много дълго.
— Предполагам, че звучи добре — изрекох, но не особено уверено.
— Може би за някои. Ние не сме имали избор. Тази „кариера“ е семеен бизнес — предава се от поколение на поколение. Всички трябва да знаем за мороите и дампирите. Създаваме си връзки сред хората, които ни позволяват да ви прикриваме, тъй като ние се движим много по-свободно в човешкото общество. Изработили сме си трикове и техники, за да се отърваваме от труповете на стригоите — като онази отвара, която видя. В замяна на това обаче ние искаме да стоим колкото е възможно по-далеч от вас, поради което повечето дампири не узнават за нас, преди да се дипломират. А мороите почти никога. — Млъкна рязко. Предположих, че урокът е свършил. Сърцето ми бясно препускаше. Никога, никога не съм предполагала, че съществува нещо подобно. Почакай. Или пък напротив? По-голямата част от обучението ми наблягаше на физическите аспекти от задълженията на пазителя: наблюдателност, бойни умения и прочее. При все това доста често съм чувала неясни подхвърляния за онези, които в света на хората помагат на мороите да се скрият или ги избавят от странни и опасни ситуации. Но никога не съм се замисляла за това, нито пък съм чувала термина алхимик. Ако бях останала в Академията, може би щях да разбера за него.
— Защо пазите тази магия само за себе си? Защо не я споделите с хората? — Това навярно не беше най-добрата идея, която можех да предложа, но не се сдържах.
— Защото в силата й има и още нещо. Тя ни спира да говорим за себеподобните ви по начин, който би ги изложил на опасност или би разкрил съществуването им.
Магия, която ги възпира да говорят… това ми звучеше доста подозрително, приличаше на внушение. Всички морой владеят донякъде внушението, а повечето могат да вложат част от магията си в дадени предмети, за да им придадат определени качества. Магията на мороите се е променяла през годините, а понастоящем внушението се смята за неморално. Предположих, че тази татуировка е стара, древна магия, предавана през вековете. Повторих си наум всичко, което Сидни ми бе казала. В главата ми се въртяха стотици въпроси.
— Защо… защо искате да стоите настрани от нас? Искам да кажа, не че изгарям от желание да станем приятелки завинаги или нещо такова…
— Защото нашият дълг към Бог е да пазим човечеството от дяволските създания на мрака. — Ръката й неволно се стрелна към нещо на врата й. Беше почти скрито от палтото, но като разтвори леко яката, се разкри златен кръст.
Смутих се, защото не съм особено религиозна. Всъщност никога не съм се чувствала удобно с тези, които са убедени вярващи. Тридесет секунди по-късно осъзнах последната част от думите й.
— Чакай малко! — възкликнах възмутено. — Да не би да говориш за всички нас — дампири и морои? Ние ли сме дяволските създания на мрака?
Ръцете й се отпуснаха надолу, но тя не отговори.
— Ние не сме като стригоите! — заявих гневно.
Лицето й остана невъзмутимо.
— Мороите пият кръв. Дампирите са противоестествени техни и на хората потомци.
Досега никога не ме бяха наричали противоестествена, с изключение на един път, когато си сложих кетчуп на такоса1. Но честно, тогава нямахме салца, а какво друго можех да сложа?
— Мороите и дампирите не са дяволски създания — заявих на Сидни. — Не са като стригоите.
— Вярно е — съгласи се тя. — Стригоите са много по-дяволски.
— Хей, нямах това…
В този миг пристигна храната, а пърженото пиле бе достатъчно, за да разсее гнева ми, задето ме бяха сравнили със стригой. Поне ме забави да отвърна веднага на твърденията й, защото захапах хрупкавата златиста коричка и едва не се разтопих на място. Сидни си бе поръчала чийзбургер с пържени картофки и деликатно си гризваше от яденето.
1
Сандвич от царевична питка (тортиля), с пълнеж от печено месо, наденички, лук, зелена салата, боб и дори листа от кактус. Подправя се с пикантни сосове от домати, лук, лютив пипер, чили, сирене. — Бел.прев.