След като приключих с цялото пилешко бутче, бях готова да възобновя спора.
— Ние изобщо не сме като стригоите. Мороите не убиват. Вие нямате причина да се страхувате от нас. — Искам да подчертая, че нямах никакво желание да се сближавам с хората. Никой от моя вид нямаше, не и след като хората винаги бяха готови да стрелят по някого или нещо, да започнат война или да провеждат експерименти с неща, които не разбират.
— Всеки човек, който знае за вас, неизбежно узнава и за стригоите — рече Сидни. Играеше си с едно картофче, но не го ядеше.
— Като знаят за стригоите, хората ще могат да се защитят от тях. — Защо, по дяволите, си играех на адвокат на дявола?
Явно й омръзна да подмята картофчето, защото го остави в чинията си.
— Може би. Но има много хора, които биха могли да се изкушат от мисълта за безсмъртие — дори и с цената на това да служат на стригоите и в замяна да бъдат превърнати в създания на ада. Ще се изненадаш, като разбереш колко много хора се подмамват от идеята, когато узнаят за вампирите. Безсмъртието е огромно изкушение, въпреки че е дяволско дело. Доста от хората, които научат за стригоите, ще пожелаят доброволно да им служат с надеждата някой ден да бъдат превърнати в такива.
— Но това е лудост… — Млъкнах. Миналата година намерихме доказателство, че хора бяха помогнали на стригои. Стригоите не могат да докосват сребърни колове, но хората могат и някой ги бе използвал, за да пробие магическата защита на мороите. Дали и на тези хора е било обещано безсмъртие?
— И така — поде Сидни, — затова е по-добре, ако се постараем никой да не узнава за вас. Вие съществувате, всички вие, и нищо не може да се направи. Вие се стараете да се отървете от стригоите, а ние — да спасим нашата раса.
Дъвчех пилешко крилце и се сдържах да не реагирам остро на намека й, че тя спасява своите и от такива като мен. В някои отношения имаше право. Невинаги беше възможно да се движим незабелязано в света на хората и да, трябваше да призная, че бе необходимо някой да ни отървава от труповете на стригоите. Идеалното решение беше хора да работят заедно с мороите. Тези хора можеха да се движат свободно по света, особено след като имаха такива контакти и връзки, за каквито намекваше събеседницата ми.
Замръзнах по средата на хапката, когато си спомних мислите, споходили ме по-рано, когато за пръв път се срещнах със Сидни. Насилих се да преглътна и отпих голяма глътка вода.
— Имам един въпрос. Имаш ли контакти в цяла Русия?
— За нещастие — кимна тя. — Когато навършим осемнадесет години, ни изпращат на стаж, за да се сдобием с опит от първа ръка и да завържем всякакви връзки. Бих предпочела да си бях останала в Юта.
Това беше най-шантавото нещо, което ми бе казала досега, но реших да го отмина без коментар.
— И какви по-точно връзки?
Тя сви рамене.
— Проследяваме движението и действията на много морои и дампири. Освен това познаваме високопоставени правителствени служители — сред хората и сред мороите. Ако човек е забелязал вампир, ние обикновено намираме някой влиятелен, който да плати на някого или каквото там трябва да се направи… Всичко се замита под килима, покрива се.
Проследяваме движението и действията на много морои и дампири. Бинго! Наведох се по-близо към нея и снижих глас. Всичко зависеше от този миг.
— Аз търся един град… град в Сибир, където живеят дампири. Не му знам името. — Дмитрий веднъж го бе споменал, но го бях забравила. — Май беше нещо като… Ом?
— Омск — поправи ме тя.
Изправих се.
— Знаеш ли за него?
Не ми отговори веднага, но очите й я издадоха.
— Може би.
— Знаеш! — възкликнах. — Трябва да ми кажеш къде се намира. Трябва да отида там.
Тя се намръщи.
— Да не би да искаш да станеш от… онези?
Значи алхимиците знаеха за кървавите курви. Не беше изненадващо. Щом Сидни и приятелчетата й бяха осведомени за всичко останало за света на вампирите, значи знаеха и това.
— Не — отвърнах надменно. — Просто трябва да намеря някого.
— Кого?
— Някого.
Това почти я накара да се усмихне. Кафявите й очи бяха замислени, докато дъвчеше друго картофче. Беше отхапала само няколко хапки от чийзбургера си и той вече изстиваше. Искаше ми се да го изям, за да не се похаби.