— Не си. Исусе Христе! Бих се заклел, че си пияна, само че… аурата ти не е като на пияна Какво става? — Той прокара пръсти през тъмната си коса. Типичен жест за него, когато бе раздразнен.
— Аз съм добре тук — настоях, като се опитах да звуча колкото се може по-любезно. Защо, за Бога, исках да го видя отново? Когато дойдох тук, ми се струваше важно. — Върни ме обратно, ако обичаш.
Ейдриън отвори уста да каже нещо, сетне застина за няколко секунди.
— Какво е това по врата ти?
Протегна ръка към мен, но замаяна или не, успях да се отдръпна навреме. Нямах представа какво е видял на врата ми и не ме интересуваше.
— Не ме докосвай.
— Роуз, това ми прилича на…
— Изпрати ме обратно, Ейдриън! — Дотук с любезностите.
— Роуз, нека ти помогна…
— Изпрати. Ме. Обратно!
Изкрещях думите и тогава за пръв път успях сама да изляза от съня на Ейдриън. Отново заспах и след известно време се събудих на дивана. В стаята беше тихо, единственият звук идваше от накъсаното ми дишане. Чувствах се напълно объркана. Обикновено толкова наскоро след ухапването имах усещането, че се нося по розови облаци и всичко в мен ликуваше. Ала срещата с Ейдриън бе оставила част от мен разтревожена и тъжна.
Станах и с усилие отидох до банята. Запалих лампата и премигнах. В другата стая не беше много светло. След като очите ми привикнаха със светлината, се наведох към огледалото и отметнах косата си назад. Ахнах от гледката, разкрила се пред мен. По цялата ми шия имаше белези, както и следи от пресни рани. Около мястото, където Дмитрий ме бе ухапал преди малко, имаше засъхнала кръв.
Приличах на… на кървава курва.
Как не го бях забелязала досега? Намокрих една кърпа и затърках шията си, за да изчистя кръвта. Продължих да търкам настървено, докато кожата ми се зачерви. Дали почистих всичко? Имаше ли още? Това ухапване изглеждаше най-лошото. Запитах се колко ли е видял Ейдриън. Косата ми беше спусната и бях сигурна, че закрива по-голяма част от врата ми.
Една бунтовна мисъл се зароди в главата ми. И какво значение имаше дали Ейдриън беше видял белезите или не? Той не разбираше. Нямаше начин да разбере. Аз бях с Дмитрий. Да, сега той беше различен… но не чак толкова различен. Освен това бях сигурна, че мога да измисля начин нещата помежду ни да се получат и без да ставам стригой. Просто още не знаех как.
Опитах се да се уверя в това, но онези сини белези сякаш се блещеха подигравателно насреща ми.
Излязох от банята и се върнах на дивана. Включих телевизора, без да го гледам и след малко щастливата мъгла отново ме обгърна. Не след дълго изключих телевизора и отново заспах. Този път сънищата бяха само мои.
Мина известно време, преди Дмитрий да дойде отново. И под „известно“ имам предвид почти целия ден. Започнах да ставам нервна и неспокойна, защото ми липсваше не само той, но и ухапването му. Обикновено ме посещаваше два пъти на ден, така че досега не бях оставала толкова дълго без ендорфини. Трябваше да запълня с нещо времето си и затова се заех да се разкрася.
Прегледах роклите си в гардероба и избрах дългата копринена рокля с цвят на слонова кост, украсена с деликатна бродерия от пурпурни цветя. Платът обвиваше плътно тялото като ръкавица. Исках да вдигна косата си, но след като видях отново синините по шията ми, се отказах и я оставих пусната. Наскоро ми бяха донесли маша за коса и комплект гримове, така че внимателно навих краищата на косата си на малки къдрици. След като свърших, се взрях щастлива в огледалото, сигурна, че и на Дмитрий щеше да му хареса. Оставаше само да си сложа красивата огърлица, която той ми бе подарил. Но когато се обърнах, зърнах гърба си в огледалото и видях, че не съм я закопчала. Протегнах се, за да го сторя, но не можах да я стигна.
— По дяволите! — промърморих, докато се опитвах да напипам закопчалката. Единственият недостатък в иначе съвършената ми външност.
В този миг вратата на другата стая се отвори и се чу звук от поставянето на табла върху масата. Късметът ми проработи.
— Ина! — извиках, докато излизах от банята. — Може ли да ми помогнеш да…
Стомахът ми се преобърна и ми се догади в мига, в който влязох в дневната. Дмитрий не беше източникът, а Нейтан.
Челюстта ми увисна. Ина стоеше близо до него и чакаше търпеливо до подноса, както винаги със сведени очи. Тутакси насочих поглед към Нейтан. Вероятно той продължаваше да охранява вратата на апартамента, но досега никога не бе влизал вътре. За пръв път от доста време бойните ми инстинкти се съживиха, преценявайки възможностите за бягство. Страхът ме накара да отстъпя, но така щях да се окажа хваната в капан в банята. Беше по-добре да остана там, където бях. Дори и да не можех да напусна стаята, така щях да имам повече място за маневриране.