— Какво правиш тук? — попитах, изненадана колко спокойно прозвуча гласът ми.
— Решавам проблема.
Нямах нужда от пояснения, за да разбера. Аз бях проблемът.
Потиснах желанието си да се върна в банята.
— Никога не съм ти сторила нищо лошо. — Грешна логика за стригоите. Никоя от жертвите им никога не им бе причинявала нещо.
— Съществуваш — рече той. — Заемаш място тук, губиш времето на всички ни. Знаеш как да я намерим — момичето Драгомир, но няма да кажеш нищо полезно, докато Беликов не си размърда задника и не те пробуди. А междувременно Галина ме принуждава да си пилея времето, като те пазя, а тя продължава да го обсипва с привилегии, защото я е убедил, че ти ще си някаква страхотна придобивка за нас.
Доста интересни причини за недоволството му.
— Тогава… хм, какво ще правиш?
За секунда той се озова пред мен. Близостта му събуди онзи спомен в паметта ми — как той ухапва Дмитрий, което бе сложило начало на всичко това. В гърдите ми избухна гневна искра, но не се разгоря.
— Ще получа информацията по един или друг начин — изсъска стригоят. — Кажи ми къде е тя.
— Знаеш къде е. В Академията. — Нямаше нищо полезно в новината. Той знаеше, че тя е там. Знаеше и къде се намира Академията.
Погледът, който ми хвърли, потвърди предположението ми, че отговорът ми никак не му хареса. Протегна се, сграбчи ме за косата и дръпна рязко главата ми назад. Решението ми да оставя косата си пусната в крайна сметка не се оказа най-удачното.
— Къде ще отиде тя? В кралския двор? Сигурно имат планове за нея.
— Не зная какви са. От известно време не съм там.
— Не ти вярвам — озъби се чудовището. — Тя е твърде ценна. Сигурно отдавна са планирали бъдещето й.
— Дори и да е така, никой не го е споделил с мен. Аз напуснах доста рано.
Свих рамене. Очите му гневно светнаха и можех да се закълна, че станаха още по-червени.
— Вие сте свързани! Ти знаеш. Кажи ми веднага и ще те убия бързо. Ако не го направиш, ще те пробудя, ще получа информацията и тогава ще те убия. Ще те запаля като факла.
— Ти… ще ме убиеш, след като стана една от вас? — Глупав въпрос. Стригоите не изпитват лоялност един към друг.
— Да. Това ще го съсипе и след като Галина види колко е нестабилен, аз ще се върна на първоначалното си място до нея — особено след като унищожа и последната потомка на фамилията Драгомир.
— Ще ти се, но няма да стане.
Той се усмихна, докосна лицето ми и прокара пръсти по белезите на шията ми.
— О, ще стане и още как! Наистина ще улесня нещата за теб, ако ми кажеш сега. Ще умреш в екстаз, вместо да изгориш жива. И двамата ще се наслаждаваме на това. — Обви нежно ръка около шията ми. — Ти определено си проблем, но си красива, особено шията ти. Разбирам защо той те иска…
В мен бушуваха смесени емоции. Логически знаех, че това е Нейтан — Нейтан, когото мразех, задето бе превърнал Дмитрий в стригой. Ала в същото време тялото ми жадуваше за ендорфините на стригоите и почти нямаше значение, че е Нейтан. Единственото, което имаше значение, беше, че зъбите му са толкова близо до врата ми, обещавайки сладка, сладка забрава.
И докато едната му ръка ме държеше за шията, другата се плъзна надолу по извивката на бедрото ми. В гласа на Нейтан прозвуча съблазнителна нотка, сякаш искаше да направи с мен нещо повече, не само да ме ухапе. И след толкова много срещи с Дмитрий, заредени със сексуално напрежение — срещи, които никога не стигнаха докрай, тялото ми почти не се интересуваше кой го докосва. Бих могла да затворя очи и нямаше да има значение чии зъби ще се забият в шията ми или чии ръце ще свалят дрехите ми. Само това, което ще последва. Бих могла да затворя очи и да си представя, че е Дмитрий, да се отдам на фантазията, докато устните на Нейтан докосват кожата ми…
Вместо това малката разумна част в мен ми напомни, че Нейтан не иска само секс или кръв. Накрая щеше да ме убие.