— Това е ужасно.
— Плячка или…
— Да, да, зная. Плячка или хищник.
Очите му се присвиха леко, очевидно прекъсването не му хареса, но реши да не обръща внимание.
— Друга причина е да се подкопае властта на мороите. Това също създава нестабилност.
— А може би те ще бъдат по-добре, ако се сменят лидерите — отбелязах аз. Той ми хвърли още един странен поглед, а аз самата бях малко изненадана от себе си. Ето че отново мислех като Виктор Дашков. Осъзнах, че ще е по-добре да мълча. Не се държах както когато бях замаяна от наркотика на ендорфините. — Какво друго?
— Другото… — Устните му се извиха в усмивка. — Другото е престижът. Правим го заради славата. Заради репутацията, която ни дава, и задоволството да знаем, че сме отговорни за унищожаването на това, което други преди нас не са успели да сторят през вековете.
Истинската природа на стригоите. Злоба, лов и смърт. Нямаше нужда от други причини.
Погледът на Дмитрий се плъзна покрай мен и се спря на масичката до леглото. Там оставях бижута, които свалях за през нощта. Всичките му подаръци бяха там и блестяха като пиратско съкровище. Той се протегна през мен и взе верижката с назара.
— Все още го пазиш.
— Да. Макар че не е толкова красив като твоите подаръци. — Синьото око ми напомни за майка ми. От доста време не бях мислила за нея. В Бай бях започнала да гледам на Олена като на втора майка, но сега… сега исках до мен да е моята. Джанин Хатауей може и да не готвеше и да не чистеше, но беше умна и компетентна. В някои отношения, осъзнах със смайваща яснота, ние двете си приличахме. Бях наследила качествата си от нея и бях убедена, че ако тя се намираше в моето положение, никога не би спряла да планира бягството си.
— Това не съм го виждал досега — отбеляза Дмитрий. Беше оставил назара и сега държеше в ръка сребърния пръстен, който ми бе дал Марк. Не го бях носила, откакто напуснах дома на Беликови, бях го оставила върху масичката до назара.
— Получих го, когато бях… — Млъкнах, внезапно осъзнала, че досега не бях споменавала за местата, които бях посещавала, преди да дойда в Новосибирск.
— Когато си била къде?
— Когато бях в родния ти град. В Бай.
Дмитрий си играеше с пръстена, местейки го от пръст на пръст, но когато изрекох името, спря и ме погледна.
— Къде си била? — Странно, но не бяхме говорили за това. Бях споменала няколко пъти Новосибирск, но това беше всичко.
— Мислех, че ще те намеря там — обясних. — Не знаех, че стригоите ловуват в по-големите градове. Отседнах в дома на семейството ти.
Погледът му се върна към пръстена. Той продължи да си играе с него и да го върти около пръста си.
— И?
— И… те са много мили. Харесаха ми. Сприятелих се с Виктория.
— Тя не беше ли на училище?
— Беше Великден.
— А, да. Как е тя?
— Добре — отвърнах припряно. Нямах сили да му кажа за последната вечер и случилото се между нея и Ролан. — Каролина също е добре. Тя ми напомня за теб. Нахвърли се срещу един дампир, който причиняваше неприятности.
Той отново се усмихна и този път усмивката му беше… мила. Искам да кажа, че острите кучешки зъби я правеха донякъде странна, но нямаше онзи зловещ вид, който бих очаквала. Лицето му изразяваше привързаност, истинска обич, което ме изуми.
— Не ме изненадва, че Каролина го е направила. Родила ли е бебето си?
— Да… — все още бях смутена от усмивката му. — Момиче е. Зоя.
— Зоя — повтори той, все още без да ме поглежда. — Хубаво име. А как е Соня?
— Добре. Не съм общувала много с нея. Тя е малко чувствителна. Виктория казва, че е заради бременността.
— И Соня ли е бременна?
— О, да. Мисля, че е в шестия месец.
Усмивката му малко помръкна и ми се стори, че е почти загрижен.
— Предполагам, че рано или късно щеше да се случи. Тя невинаги е била толкова разумна като Каролина. Каролина стана майка по свой избор… Предполагам, че за Соня е било изненада.
— Да. И аз също останах с такова впечатление.
Той продължи да ме разпитва за останалите членове от семейството си.
— А как са майка ми и баба ми?
— Ъъ, добре са. И двете. — Разговорът ставаше невероятно странен. Не само че беше първият нормален, откакто бях дошла, но и за пръв път той изглеждаше искрено заинтересован от нещо, което не бе свързано със стригоите или не включваше целуване и хапане, като се изключат спомените за общите ни битки, които бяхме водили, и шеговитите напомняния за секса в хижата. — Твоята баба малко ме изплаши.