Той се засмя и аз трепнах. Приличаше толкова много на предишния му смях. Никога не си бях представяла, че може толкова да прилича.
— Да, тя оказва този ефект върху хората.
— Освен това се преструваше, че не знае английски. — Това беше незначителна подробност, имайки предвид всичко останало, но все още ме беше яд.
— Да, и това прави често. — Той продължаваше да се усмихва, а гласът му бе мек и снизходителен. — Още ли живеят заедно? В същата къща?
— Да. Видях книгите, за които ми беше разказал. Онези хубавите, но не можех да ги прочета.
— От тях за пръв път се увлякох по американските каубойски истории.
— Боже, колко обичах да ти се подигравам за тях!
Той се засмя.
— Да. Каубойските романи, представите ти за източноевропейската музика и цялата работа с обръщението „другарю“ са достатъчен материал за шеги.
Аз също се засмях.
— Това с „другарю“ и музиката беше доста преувеличено. — Почти бях забравила за стария прякор, който му бях лепнала. Вече не му пасваше. — Но ти сам си виновен за каубойските майтапи, с дългото си кожено палто и… — Млъкнах. Щях да спомена и желанието му да помага на тези, които бяха в нужда, но това вече не беше така. Той не забеляза смущението ми.
— И след като си тръгна оттам, дойде в Новосибирск?
— Да. Дойдох с онези дампири, с които излизах на лов… онези необещани дампири. За малко обаче да не тръгна. Твоите близки искаха да остана. И аз обмислях предложението им.
Дмитрий поднесе пръстена към светлината, а лицето му помръкна от някаква мисъл. Въздъхна.
— Вероятно е трябвало да останеш.
— Те са добри хора.
— Така е — рече тихо той. — Може би щеше да бъдеш щастлива при тях.
Той се протегна и остави пръстена върху масичката, сетне се извърна към мен и устните ни се срещнаха. Това беше най-нежната и сладка целувка, която ми бе подарил като стригой и моето смущение и шок се усилиха. Ала нежността бе мимолетна и след няколко секунди целувките ни станаха обичайните — страстни и жадни. Имах чувството, че той жадува за нещо повече от целувки, въпреки че съвсем наскоро се бе хранил. Като потиснах смущението и объркването си от това колко… ами, нормален и мил изглеждаше той, докато говореше за семейството си, се питах как ще успея да избегна ухапването, без да предизвикам подозрения. Тялото ми все още беше слабо и копнееше за него, но в същото време отдавна не бях разсъждавала толкова трезво.
Дмитрий прекъсна целувката и преди да направи каквото и да било, аз изтърсих първото, което ми хрумна.
— Какво е то?
— Какво е кое?
— Целуването.
Намръщи се. Едно на нула за мен. Макар и само за миг, но бях объркала едно създание на мрака. Сидни щеше да се гордее с постижението.
— Какво имаш предвид?
— Ти каза, че пробуждането изостря всичките ти сетива. Целуването различно ли е?
— Ах. — Чертите му се смекчиха. — Донякъде да. Възприятието ми за мирис е много по-силно, отколкото преди, затова твоето ухание ми въздейства много по-силно… потта ти, шампоана… не можеш да си представиш. Опияняващо е. И, разбира се, по-изостреният вкус и допир правят това по-хубаво. — Той се наведе и отново ме целуна и нещо в описанието му накара вътрешностите ми да се преобърнат — по приятен начин. Това не биваше да става. Надявах се да отвлека неговото внимание, а не моето.
— Когато онази нощ бяхме навън, цветята ухаеха много силно. След като ароматът им е толкова силен за мен, за теб би трябвало да е направо непоносим. Искам да кажа, нужно ли е сетивата да са толкова остри?
И така се започна. Обсипвах го с колкото се може повече въпроси, разпитвах го за всички аспекти от живота на стригоите. Исках да зная какво представлява, как се чувства той… питах за всичко с любопитство и ентусиазъм, хапех устни и добивах замислен вид на подходящите места. Виждах, че докато говорех, интересът му нарастваше, макар че отговаряше бързо и точно — изобщо не приличаше на задушевния ни разговор отпреди малко. Той се надяваше, че най-после наистина бях на ръба да се съглася да се превърна в стригой.