Докато продължавах с разпита, подчертавах с външни признаци умората си. Прозявах се непрекъснато, често губех мисълта си. Накрая разтърках очи с ръце и отново се прозинах.
— Има толкова много, което не зная… все още не зная…
— Казах ти, че е невероятно.
И честно казано, част от това беше. Повечето беше извратено и гадно, но ако пренебрегнеш цялата работа с неживите и злото, да си стригой определено си имаше своите преимущества.
— Имам още няколко въпроса — промърморих. Затворих очи и въздъхнах, после ги отворих, сякаш се насилвах да остана будна. — Но… съм толкова уморена. Още не се чувствам добре. Мислиш ли, че имам сътресение на мозъка?
— Не. А и след като те пробудя, това няма да има значение.
— Но не и преди да отговориш на останалите ми въпроси. — Думите ми се удавиха в прозявка, но той разбра.
— Добре — отвърна след малко. — Не и преди това. Но времето изтича. Вече ти го казах.
Затворих клепачи.
— Но още не е изтекъл вторият ден…
— Не — рече той тихо. — Не още.
Останах да лежа, като се опитах да дишам колкото се може по-равномерно. Дали преструвката ми ще подейства? Имаше голяма вероятност той да пие от кръвта ми, дори и да смяташе, че съм заспала. Наистина рискувах яко. Едно ухапване и цялото ми усилие да изхвърля ендорфините от организма си щеше да е напразно. Щях отново да се върна в предишното си състояние. Нямах никаква представа как ще успея да избегна ухапването следващия път… но пък и не мисля, че щеше да има следващ път. Дотогава вече щях да съм стригой.
Дмитрий остана да лежи до мен още няколко минути, после го усетих, че се раздвижи. Вътрешно се стегнах. По дяволите. Ето че идва. Ухапването. Бях сигурна, че целувките са част от тактиката му да ме съблазни, за да пие от мен, а след като бях заспала, вече нямаше значение. Очевидно бях сгрешила. И всичките ми преструвки са били напразни. Всичко свърши.
Но не беше.
Той стана и излезе.
Когато чух звука от затварянето на вратата, си помислих, че е измама. Бях убедена, че ме е разкрил и иска да ме изобличи, и все още стои в стаята. Чак когато усетих как гаденето ми от присъствието на стригои изчезна, осъзнах, че го няма. Той наистина ме бе оставил, убеден, че имам нужда от сън. Беше повярвал на преструвките ми.
Веднага се надигнах, докато трескаво обмислях някои неща. Към края на посещението си той изглеждаше… ами, напомняше ми много повече на стария Дмитрий. Разбира се, все още беше истински стригой, но имаше и нещо друго. Частица топлота в смеха му. Искрен интерес и привързаност, когато слушаше за семейството си. Дали това бе причината? Дали новините за семейството му бяха измъкнали наяве някои части от душата му, заровени в чудовището? Признавам си, че почувствах известна ревност при мисълта, че те можеха да предизвикат промяната в него, докато аз не. У него се усещаше все същата топлина, докато говореше за нас, само малко…
Не, не. Трябваше да престана. Нямаше промяна. Той никога няма да престане да бъде стригой. Всичко се дължеше единствено на мечтата ми да се върне предишният Дмитрий, но колкото повече възвръщах предишната си личност, толкова повече осъзнавах жестоката истина.
Действията на Дмитрий ме накараха да си спомня нещо. Напълно бях забравила за пръстена на Оксана. Взех го от масичката и го плъзнах на пръста си. Не почувствах забележима промяна, но ако лековитата магия все още беше в него, може би щеше да ми помогне. Може би щеше да ускори прочистването на тялото и ума ми. Ако част от мрака на Лиса се бе прелял в мен, пръстенът можеше да го намали.
Въздъхнах. Без значение колко често си казвах, че съм се освободила от нея, това никога нямаше да стане. Тя беше най-добрата ми приятелка. Ние бяхме свързани по начин, който малцина разбираха. Пелената на отрицанието, с която се бях обгърнала, се вдигна. Сега съжалявах за държанието си към Ейдриън. Той бе дошъл при мен за помощ, а аз бях пренебрегнала загрижеността и добротата му. Сега бях отрязала и последната си връзка с външния свят.
Мисълта за Лиса ми напомни отново за това, което се бе случило по-рано, когато бях проникнала в съзнанието й. Какво ме бе изхвърлило? Поколебах се, докато обмислях действията си. Лиса беше далеч и навярно в опасност. Дмитрий и другите стригои бяха тук. Но… аз все още не можех да си тръгна. Трябваше да я погледна още веднъж, само набързо…
Открих я на необичайно място. Тя беше с Диърдри, психоложката в кампуса. Лиса посещаваше терапевт от пролетта, но това беше нещо различно. Този път проникнах по-навътре в мислите на Лиса и узнах историята. Нейната терапевтка бе напуснала училището малко след нападението. Лиса бе изпратена при Диърдри, при която някога ходех аз, когато след смъртта на Мейсън всички си мислеха, че откачам.