— Но аз не съм такава! — възмути се Лиса. — Аз просто… не зная. Просто се чувствам по-добре, когато малко се отпусна.
— Не мога да го направя — заяви той. — Не мога да бъда с теб, ако това е животът ти сега.
Очите й се разшириха.
— Късаш ли с мен?
— Аз… не зная. Да, предполагам. — Лиса беше толкова шокирана и ужасена от ставащото, че не виждаше Кристиан по начина, по който аз го виждах, не забелязваше мъката в очите му. Скъсването с нея го убиваше. Болеше го и сърцето му се късаше, защото виждаше как момичето, което обича, се е променило, превръщайки се в някой, с който той не иска да бъде. — Нещата не са както преди.
— Не можеш да направиш това! — извика тя. Не виждаше страданието му. За нея той беше жесток и несправедлив. — Трябва да поговорим за това… да решим какво…
— Времето за разговори мина — възрази Кристиан. — Трябваше по-рано да говориш с мен, не сега, когато нещата внезапно не стават по твоему.
Лиса не знаеше дали да крещи или да плаче. Знаеше единствено, че не можеше да изгуби Кристиан — не и след като бе изгубила и мен. Ако изгуби и двама ни, не й оставаше нищо повече на този свят.
— Моля те, не го прави — замоли се тя. — Мога да се променя.
— Съжалявам — отсече той. — Не виждам някакво доказателство за това.
Обърна се и рязко се отдалечи. Да я остави така, според нея бе грубо и безчувствено. Но аз виждах страданието в очите му. Мисля, че си тръгна, защото ако бе останал, нямаше да може да изпълни решението си — това решение, което болеше толкова много, но което смяташе за правилно. Лиса понечи да хукне след него, когато една ръка внезапно я дръпна обратно. Тя се извърна и видя Ейвъри и Ейдриън, застанали зад гърба й. От израженията на лицата им разбра, че са чули всичко.
— Остави го — рече сериозно Ейдриън. Той я бе хванал. Отпусна ръка и сплете пръстите си с тези на Ейвъри. — Ако го последваш сега, само ще стане по-лошо. Дай му малко свобода.
— Той не може да направи това! — възрази Лиса. — Не може да ми го причини!
— Той е разстроен — намеси се Ейвъри. Виждаше се, че тя не по-малко от Ейдриън е загрижена за приятелката си. — Сега не мисли трезво. Изчакай да се успокои и ще видиш, че сам ще дойде при теб.
Лиса се взираше след отдалечаващата се фигура на Кристиан. Сърцето й бе разбито.
— Не зная. Не зная дали ще се върне. О, Господи. Не мога да го изгубя.
Моето сърце също бе разбито. Исках отчаяно да съм с нея, да я утеша и подкрепя. Изглеждаше толкова самотна и се чувствах ужасно, задето я бях изоставила. Нещо я тласкаше по тази спускаща се надолу спирала и трябваше да съм там, за да я спася. Така би постъпил най-добрият приятел. Трябваше да съм там.
Лиса се обърна и погледна към Ейвъри.
— Толкова съм объркана… Не зная какво да правя.
Ейвъри срещна очите й, но в този миг… се случи най-странното нещо. Ейвъри не гледаше нея. Тя гледаше мен.
О, Господи. Не и ти отново.
Гласът отекна в главата ми и тряс! Изхвърчах от Лиса.
Това беше — мисленият тласък, изхвърлянето, и горещите и студени вълни. Огледах се изумено наоколо, шокирана от резкия преход. Ала все пак бях научила нещо. Знаех, че не Лиса ме изхвърли от главата си — нито преди, нито сега. Лиса беше твърде объркана и разстроена. Гласът? Той също не беше нейният.
И тогава най-сетне си спомних кога бях почувствала това леко докосване в мозъка си. Оксана. Това беше същото усещане, както когато тя бе проникнала в съзнанието ми, опитвайки се да усети настроенията и намеренията ми — действие, което двамата с Марк смятаха за насилническо и погрешно, ако не си свързан с някого.
Внимателно повторих наум това, което току-що се бе случило с Лиса. Още веднъж преживях последните няколко момента. Синьо-сивите очи, които се взират в мен — в мен, не в Лиса.
Не Лиса ме изхвърли от главата си.
Направи го Ейвъри.
Глава 24
Ейвъри владееше магията на духа.
— О, мамка му.
Отпуснах се на леглото зашеметена. Изобщо не бях забелязала. По дяволите, никой не бе забелязал. Ейвъри доста убедително се престори, че владее елемента въздух. Всеки морой можеше да контролира всички елементи, но в много слаба степен. А тя бе направила малка демонстрация, за да изглежда, че специализацията й е въздухът. Никой не се бе усъмнил, защото, честно казано, кой очакваше да се появи още някой, владеещ духа? И тъй като вече бе завършила училище, нямаше причина да я изпитват, нито да я карат да демонстрира способностите си.