Отпуснах се на леглото, за да си отдъхна след изнурителната битка със стола и размахах импровизираното си оръжие. Добре. Сега имах оръжие. Но какво можех да направя с него? Във въображението ми изплува лицето на Дмитрий. Дяволите да го вземат. Нямаше място за колебания. Несъмнено той беше мишената, която първо трябваше да атакувам.
Внезапно вратата се открехна. Извърнах тревожно глава натам. Обзе ме паника. Бързо изтиках стола в тъмния ъгъл. Не, не. Още не бях готова. Не бях напълно убедена дали да го пробода…
Влезе Ина. Носеше поднос, но този път без обичайното си сервилно изражение. Беглият поглед, с който ме удостои, преливаше от омраза. Не знаех за какво беше толкова вкисната. Нищо лошо не й бях сторила.
Засега.
Пристъпих към нея уж за да надникна в подноса. Вдигнах капака и видях сандвич с шунка и пържени картофи. Изглеждаха добре — отдавна не бях яла, но адреналинът, бушуващ в мен, бе потиснал целия ми апетит. Обърнах се към нея и мило й се усмихнах. Тя ме изгледа с неприязън. Очите й ме пронизаха като кинжали.
Никога не се колебай, винаги повтаряше Дмитрий.
Не се поколебах.
Скочих върху Ина и я хвърлих тъй яко на пода, че главата й издрънча. Изгледа ме смаяно, но бързо се окопити и се опита да се съпротивлява. Само че този път аз не бях упоена — е, не много, пък и си казаха думата годините на обучението ми по бойни изкуства и силови тренировки. Притиснах я към пода и не й позволих да помръдне. После взех крака на счупения стол, като импровизиран заместител на сребърен кол, за да го притисна в шията й.
Беше както в дните, когато пронизвах стригои сред тъмните алеи. Ина не можеше да види, че оръжието ми е крак на стол, но острите ръбове привлякоха вниманието й, докато ги натисках в гърлото й.
— Кодът — попитах я. — Какъв е кодът?
Единственият й отговор беше порой от ругатни на руски. Добре, това не беше изненада, като се има предвид, че вероятно не ме разбра. Мислено прерових набързо оскъдния си руско-английски речник. Трябваше да призная, че беше като на двегодишно дете, но нали дори и те могат да общуват.
— Числа — казах й на руски. — Врата. — Или поне се надявах, че това казах.
Тя ме затрупа с още обидни думи, с предизвикателно изражение. Сцената наистина заприлича на разпит на стригой. Притиснах още по-силно заострения край на стола и от шията й бликна кръв. Едва се удържах да не го забия по-дълбоко. Съмнително бе дали имам достатъчно сила, за да пронижа с това парче дърво сърцето на един стригой, но да разкъсам вената на някой човек? Тя се стресна, очевидно осъзнала същото.
Отново прибягнах до калпавия си руски:
— Ще те убия. Не Нейтан. Никога… — Каква беше думата? Спомних си какво казаха в службата в църквата и се надявах да бях улучила правилния израз: — Никакъв вечен живот.
Това привлече вниманието й. Нейтан и вечният живот. Най-важните неща за нея. Прехапа устни, все още гневна, но тирадата срещу мен секна.
— Числа. Врата — повторих. Още по-силно натиснах счупения крак на стола и тя закрещя от болка.
Най-после проговори, като избъбри поредица от числа. Поне бях запомнила много добре как се наричат числата на руски. Те бяха от съществено значение за адресите и телефонните номера. Тя ми изброи седем числа.
— Отново — казах й. Накарах я да ги повтори три пъти. Надявах се, че ги бях запомнила. Но имаше още нещо. Бях сигурна, че външната врата е с различен код. — Числа. Врата. Две. — Чувствах се като пещерен човек.
Ина само ме гледаше глупаво. Явно не ме бе разбрала.
— Врата. Две.
Сега в очите й просветна искра и тя се озърна обезумяло. Явно се бе надявала да не се досетя, че втората врата има друг код. Но като притиснах по-яко счупения крак на стола в шията й, тя ми изкрещя още седем цифри. Отново я заставих да ги повтори, осъзнавайки, че нямаше как да зная дали не ме лъже — поне докато не изпробвам комбинацията. Затова реших да я оставя наблизо, да ми е под ръка.
Изпитах вина за това, което направих след това, но ситуацията беше отчайваща. Докато тренирах за пазител, ме бяха учили не само да убивам, но и как да парализирам противниците си. Избрах второто, като блъснах главата й в пода, за да я оставя да лежи там в безсъзнание. Лицето й застина, клепачите й се спуснаха. По дяволите, бях доведена дотам да пребивам тийнейджърки.