Изправих се, отидох до вратата и набрах първия набор от цифри с надеждата да съм улучила кода. За мое огромно изумление успях. Електронната брава изщрака, но преди да отворя вратата, чух друго изщракване. Някой отваряше външната врата.
— По дяволите — промърморих.
Отдръпнах се от вратата, сграбчих тялото на лежащата в безсъзнание Ина и я завлякох в банята. Поставих я във ваната колкото можах по-внимателно. Тъкмо затворих зад себе си вратата на банята, когато чух да се отваря външната врата. Усетих издайническото прилошаване отново да се надига в стомаха ми — сигнал за присъствието на стригой. Знаех, че един стригой може да долови човешката миризма, но се надявах, че бях отстранила Ина достатъчно бързо, за да намаля миризмата й. Влязох от коридора във всекидневната и заварих Дмитрий. Усмихнах му се и се втурнах в прегръдките му.
— Ти се върна — посрещнах го с радостен тон.
Той ме прегърна за кратко, след което отстъпи назад.
— Да. — Изглеждаше отчасти зарадван от милото посрещане, но лицето му скоро придоби делово изражение. — Взе ли решение?
Не ми каза „Здравей“. Нито „Как се чувстваш днес?“ Сърцето ми замря. Той не беше Дмитрий.
— Имам още въпроси.
Отидох до леглото и се излегнах небрежно, точно както винаги ставаше при нашите срещи. След няколко мига той ме последва и приседна на ръба му, свел поглед надолу към мен.
— Колко дълго ще продължи? — попитах. — Пробуждането? Веднага ли става?
Отново започнах да го разпитвам. Честно казано, въпросите ми вече се бяха изчерпали, пък и всъщност нямах никакво желание да научавам още подробности за това как се става стригой. И с всяка изминала минута се дразнех все повече и повече. Трябваше да действам. Трябваше да се възползвам от възможността да избягам.
И все пак… преди да пристъпя към действие, бях длъжна да се убедя за последно, че той не е Дмитрий. Глупава работа. Вече би трябвало да го зная. Виждах дори физическите промени. Бях станала свидетел на студенината му, на бруталността му. Видях го с току-що засъхналата кръв на поредната си жертва по устните. Това не беше мъжът, когото обичах. И все пак… преди малко, за един бегъл миг…
Дмитрий въздъхна и се излегна до мен.
— Роуз — прекъсна ме той, — ако не ти вярвах, бих казал, че само се опитваш да печелиш време. — Да, дори и като стригой Дмитрий знаеше как мисля и как планирам действията си. Разбрах, че ако искам да изглеждам убедителна, трябва да престана да се преструвам на глупачка и да си спомня, че трябваше да бъда Роуз Хатауей.
Изгледах го гневно.
— Разбира се, че печеля време! Това е важна стъпка. Дойдох тук, за да те убия, а сега ми предлагаш да стана като теб. Мислиш ли, че ми е лесно да го направя?
— А ти мислиш ли, че ми беше лесно да чакам толкова дълго? — попита ме той. — Единствените, които имат право на избор, са мороите, които убиват доброволно, като двамата Озера. Никой друг не получава правото на избор. Не получих и аз.
— А сега не съжаляваш ли?
— Не, сега не. Сега съм този, който трябва да бъда. — Намръщи се. — Само едно нещо наранява гордостта ми — това, че Нейтан ме превърна насила и се държи така, сякаш съм му задължен. Затова проявих великодушие и ти давам възможност за избор, за да пощадя гордостта ти.
Великодушие, а? Погледнах го. Имах чувството, че сърцето ми отново се пръска на хиляди частици. Сякаш отново научавах за смъртта му. Внезапно се изплаших да не се разплача. Не. Никакви сълзи. Дмитрий винаги бе говорил за плячка и хищници. Трябваше да бъда хищник.
— Потиш се — изрече той внезапно. — Защо?
По дяволите, по дяволите, по дяволите. Разбира се, че се потях. Презирах се, че се налага да пробода мъжа, когото обичах или си мислех, че обичам. И не само че се потях, но и бях сигурна, че съм се издала с феромоните, които излъчвах от напрежение. Стригоите могат да долавят миризмата им.
— Защото съм изплашена — прошепнах. Надигнах се и погалих лицето му, като се опитах да запомня чертите му. Очите. Косата. Формата на скулите му. Във въображението си ги сравнявах с чертите му, които толкова добре помнех. Тъмната коса. Загорялата кожа. Сладката усмивка. — Аз… аз мисля, че съм готова, но това е… не зная. Толкова голяма промяна.