— Дяволите да те вземат! — Възможно бе да ме е излъгала за този код, но някак си подозирах, че вината не е в нея. Отново опитах, с трескава бързина, понеже знаех, че в най-скоро време Дмитрий ще се втурне след мен. Червената лампичка отново замига гадно. Кои бяха проклетите цифри? Опитах се да си ги представя нагледно и накрая реших, че не съм напълно сигурна за последните две. Размених им местата в числовата поредица при следващото набиране на кода. Лампата засвети в зелено и най-после вратата се отключи.
Разбира се, отвън ме очакваше друга система за сигурност.
Един стригой. И то не кой да е стригой, а самият Марлин. Същият, с когото се разправих така жестоко сред алеята. Същият, който ме ненавиждаше, защото го бях изложила пред Галина. Очевидно тази нощ той бе дежурен и имаше вид на очакващ поредната скучна смяна. Появата ми от втората врата бе невероятен шок за него.
Това ми осигури предимството на изненадата, макар може би само за една милисекунда. Първата ми мисъл бе да се втурна срещу него с колкото можех повече брутална сила. Знаех, че и той искаше да ме зарадва със същото. Всъщност… точно това направи.
Останах на мястото си, но в позиция, която ми позволяваше да държа вратата отворена. Той ме връхлетя с намерението да ми попречи да избягам. Аз отстъпих настрани, като още повече разтворих вратата. Е, нито аз се оказах толкова умела, нито пък той толкова тъп, та просто да се натика сам в тесния коридор между тази врата и вътрешната. Закова се на прага, като се опита да ме докопа. Това ме изправи пред трудната задача хем да му се изплъзна, хем да го примамя в коридора зад вратата. Отстъпих назад, като се надявах, че той ще ме последва. През цялото време трябваше да държа вратата отворена. Всичко беше твърде сложно, ако оставех вратата да се захлопне, надали щях да разполагам с време отново да налучквам кода за отварянето й. Единственото ми предимство беше, че, изглежда, Марлин бе млад стригой, в което имаше логика. Защото Галина би искала около себе си такива стригои, които да може да контролира. Разбира се, силата и скоростта му на стригой компенсираха неопитността му. Фактът, че някога е бил морой, означаваше още, че не е бил обучаван да се бие. Това също бе важно предимство в моя полза. Дмитрий беше страхотен, много як стригой, защото преди това беше отлично обучен боец. Този тук обаче въобще не му беше в категорията.
Марлин ме халоса два пъти, като единият му удар профуча опасно близо до окото ми. Другият ме улучи в корема и за половин секунда ми изкара въздуха. Но през повечето време успявах доста добре да отбягвам атаките му. Това явно го вбеси. Ако си стригой, да те натупа един тийнейджър, на всичкото отгоре момиче, надали щеше да допринесе за повдигането на репутацията ти. По едно време съумях да го подмамя в едната посока, а го изритах изненадващо откъм другата, и то тъй яко, че той политна няколко крачки назад. Едва успявах да задържам с едната си ръка вратата, но повече и не ми бе нужно. Залитането му ми подари няколко от тъй ценните секунди, колкото да изскоча навън и да се озова в главния коридор. За нещастие, като се опитах да я затворя отвън, той вече се бе посъвзел. С двете си ръце се напънах да я затворя, но той я заблъска отчаяно отвътре. Отново се сбихме за кратко и благодарение на необяснимия си късмет затиснах вратата достатъчно плътно, за да остане да стърчи навън само едната му ръка. Още повече се напрегнах и се блъснах във вратата в последен страховит порив. Вратата се трясна в ръката на Марлин. Донякъде очаквах откъснатата му китка да се изтърколи навън в коридора, но той успя да я издърпа навътре. Дори един стригой притежава някакви инстинкти за избягване на болката.
Задъхана — физическите ми сили съвсем не бяха такива, каквото ми се искаше да бъдат — отстъпих назад. Ако той знаеше кода, цялото ми усилие щеше да отиде нахалост. След миг само дръжката на вратата се разклати, но тя не се отвори. Чух яростния му крясък, последван от бясното му блъскане по вратата отвътре.
Едно на нула за мен. Не, едно на нула за късмета ми. Ако Марлин знаеше кода, тогава щях да…
Тряс. Марлин продължаваше да блъска вратата и видях как по металната й повърхност се появи съвсем тънка цепнатина.
— О, мамка му! — изругах.
Не останах да гледам, за да проверя колко удара ще му бъдат необходими, за да излезе. Досетих се, че дори и да бях повредила вътрешната врата, Дмитрий ще успее да я разбие. Дмитрий…