— Добре, а сега искам от теб да ме отведеш до… — Поколебах се. Дори и със сребърен кол в ръка, за мен беше много по-добре да не се сблъсквам с някой стригой. Предполагах, че външната врата се охранява. — Все някъде на този етаж трябва да има стая с прозорец, който се отваря. И да е по-далече от стълбите.
Мъжът се замисли за миг, след което ми кимна забързано.
— Оттук.
Последвах го през още един лабиринт от коридори с много завои.
— Как ти е името?
— Олег.
— Знаеш ли — споделих с него аз, — смятам да се измъкна оттук… ако искаш… само ако искаш, мога да те взема с мен. — Да ме придружава някой, особено човек, определено щеше да ме забави. Но съвестта не ми позволяваше да го оставя на това място.
Той ме изгледа удивено.
— Защо трябва да искам? — Сидни определено беше права, като твърдеше, че хората са готови на огромни жертви заради безсмъртието. Олег и Ина бяха живи доказателства.
Завихме зад ъгъла и се озовахме пред изкусно изработена, стъклена двойна врата, висока до тавана. През гравираните стъкла видях лавици с подредени по тях книги, покриващи целите стени. Беше библиотека, толкова просторна, че погледът ми не успя да я обхване. Но много по-добро от книгите беше един голям прозорец в ниша, разположена точно срещу мен, от двете страни със завеси от плътен, кървавочервен атлаз.
— Чудесно — възхитих се аз и разтворих тежките врати.
И тогава ме връхлетя прилошаването. Явно не бяхме сами.
Галина скочи от стола до камината в отдалечения ъгъл на библиотеката. От скута й изпадна някаква книга. Нямах време да се удивлявам на странната гледка на жена-стригой, приседнала край камината да чете, защото тя вече връхлиташе върху мен. Щях да заподозра Олег, че ме беше натикал в капан, но той се сви изплашено в ъгъла, с лице изкривено от шок, равен на моя. Въпреки грамадните размери на библиотеката Галина се озова до мен за броени секунди.
Отблъснах първоначалната й атака — или поне се опитах. Тя беше бърза. С изключение на Дмитрий, останалите стригои в тази къща явно бяха от Б-отбора и аз бях забравила колко смъртно опасни могат да бъдат опитните стригои. Тя ме хвана за ръката и ме притегли към себе си, със зееща уста, с кучешки зъби, насочени право към шията ми. Но аз държах сребърния кол в ръка и успях да замахна несръчно, поне колкото да я одраскам. Тя обаче продължи да ме стиска. Накрая съумях леко да се наведа, за да отместя гърлото си извън досега на зъбите й. Това обаче й осигури възможността да ме сграбчи здраво за косата. Повдигна ме нагоре и аз изпищях от болка. Как успяваше да ме задържи за косата, без да ме скалпира? Забележително постижение. И без да я пуска, ме запрати силно към стената.
Когато за пръв път се сражавах с Дмитрий при пристигането ми, той беше груб, но нямаше за цел да ме убие. Докато Галина преследваше точно това. Беше повярвала на Дмитрий, че съм ценна придобивка за тях, но сега й стана пределно ясно, че съм по-скоро болезнен трън в задника. Търпението й се бе изчерпало и тя бе решена да ме убие. Поне имах утешението, че нямаше да ме превърне в стригой. Щях да послужа само като блюдо за обяда й.
Внезапно вниманието ми бе привлечено от силен вик откъм вратата. Там внезапно се появи Дмитрий, с пламнало от гняв лице. Каквито и илюзии да бях хранила, че нещо от предишната му същност се бе съхранило, сега се стопиха без остатък. В момента от него струеше безумна ярост, очите му бяха присвити, а острите му кучешки зъби — напълно оголени. Бледата му кожа и червените му очи страхотно си контрастираха. Беше като демон, изпратен директно от ада, за да ме унищожи. Той се втурна към нас и една мисъл изникна в главата ми: Е, поне всичко ще свърши много по-бързо.