Лиса…
Рязко отхвърлих завивките от себе си.
— Господи! Трябва да се върна у дома. Веднага.
Но три чифта ръце незабавно ме спряха и не ми позволиха да стана от леглото.
— Почакай — рече Марк. — Никъде няма да ходиш. Оксана те лекува съвсем малко. Нужно е още доста, докато се възстановиш напълно.
— А и не си ни разказала какво се случи — додаде Ейб. Както винаги, очите му пронизваха изпитателно. Той беше от тези, които трябваше да знаят всичко, а загадъчните истории около мен сигурно го влудяваха.
— Няма време! Лиса е в беда. Трябва да се върна в Академията. — Всичко ме връхлетя отново. Странното поведение на Лиса и безумните й изпълнения, предизвикани от някакво внушение или по-скоро супервнушение, имайки предвид способността на Ейвъри да ме изхвърля от главата на Лиса.
— О, сега искаш да се прибереш в Монтана? — възкликна Ейб. — Роуз, дори и в съседната стая да те чакаше самолет, готов да отлети, пътят дотам е минимум двадесет часа. А ти не си в състояние да пътуваш където и да е.
Поклатих глава, докато все още се опитвах да се изправя на крака. След онова, с което се бях сблъскала миналата нощ, тези тук около мен не представляваха голяма заплаха — е, може би с изключение на Марк, но едва ли можех да започна да раздавам юмручни удари. И, да, още не бях сигурна на какво е способен Ейб.
— Нищо не разбираш! Някой се опитва да убие Лиса или да я нарани, или…
Е, всъщност и аз не разбирах докрай какво искаше Ейвъри. Знаех само, че тя някак си внушаваше на Лиса да върши всички тези безразсъдни неща. Явно притежаваше удивителни способности в прилагането на магията на духа. Силата й бе изключителна, защото бе успяла да я скрие толкова добре от Лиса и Ейдриън. Дори си бе създала фалшива аура, за да замаскира истинската си, златната. Нямах представа как успяваше да контролира такава неподозирана мощ, още повече, че струящата от енергия Ейвъри, която обичаше забавленията и насладите, в никакъв случай не приличаше на луда. Каквото и да бе замислила, Лиса бе в опасност. Трябваше да предприема нещо.
Реших да елиминирам Ейб от уравнението и погледнах умолително към Марк и Оксана.
— Тя е моят партньор по връзка — обясних им. — А сега е в беда. Някой се опитва да й причини зло. Трябва да отида при нея. Вие разбирате защо съм длъжна да го направя.
По лицата им прочетох, че ме разбираха. Знаех, че ако бяха изпаднали в моето положение, и те щяха да направят точно същото един за друг.
Марк въздъхна.
— Роуз… ще ти помогнем да отидеш при нея, но не можем да го направим сега.
— Ще се свържем с Академията — намеси се Ейб с типичния си делови тон. — Те ще поемат грижата за нея.
Правилно. И как точно ще стане? Ще се обадим на директор Лазар и ще му кажем, че неговата дъщеря, купонджийката, всъщност е порочна и зла и контролира хората с психичните си сили и че трябва да бъде държана под ключ за доброто на Лиса и всички останали?
Понеже нищо не им отговорих, те решиха, че са ме убедили. Особено Ейб.
— С помощта на Оксана вероятно утре ще се възстановиш достатъчно, за да можеш да пътуваш — добави той. — Аз мога да ти уредя място за ранния сутрешен полет вдругиден.
— Дотогава тя ще бъде ли добре? — попита ме Оксана загрижено.
— Аз… аз не зная. — Какво би могла да направи Ейвъри за два дни? Още повече да задълбочи отчуждението и объркването на Лиса? Ужасни неща, но нямаше пряко да застрашат живота й. Сигурно, сигурно… тя ще е наред дотогава, нали? — Оставете ме да проверя…
Видях как очите на Марк леко се разшириха, когато осъзна за какво говоря. После не виждах нищо в стаята, защото вече не бях в нея. Бях в главата на Лиса. Озовах се на съвсем друго място, но за половин секунда си помислих, че отново се намирам на моста и гледам надолу към черната вода и студената смърт.
После проумях какво всъщност виждах — или по-скоро какво Лиса виждаше. Тя стоеше на перваза на прозорец в една от сградите в кампуса. Беше нощ. Не успях веднага да разпозная коя точно бе сградата, но това нямаше значение. Стори ми се, че Лиса се намира на шестия етаж, стоеше изправена там на високите си токчета, смееше се на нещо, докато черната земя долу я очакваше застрашително. Зад нея чух гласа на Ейвъри.
— Лиса, внимавай! По-добре слез от там.