Ейб, съвсем разбираемо, изглеждаше напълно объркан.
Оксана смръщи вежди и лицето й помръкна.
— Не зная…
— Или ще се получи, или не — обобщих. — Ако не стане, то поне няма да причиним никому вреда. Но ако успееш да проникнеш в нея чрез мен… тогава ще й предадеш своето внушение. — Оксана понечи да заговори, но аз я прекъснах. — Зная, зная… мислиш си, че това не е редно. Ами тази друга личност, която владее магията на духа? Тя е тази, която върши нередни неща. От теб се иска само да внушиш на Лиса да избегне опасността. Та тя е готова да скочи през прозореца! Спри я сега, а след два дни аз ще съм при нея и ще се погрижа за всичко.
Като казах, че ще се погрижа за всичко, имах предвид да разкрася хубавото лице на Ейвъри с едно добре насинено око.
Вече бях свикнала с това останалите около мен — особено по-възрастните — да отхвърлят чудноватите ми идеи и изявления. Дяволски много време ми отне да убедя хората, че Виктор е отвлякъл Лиса. Също толкова трудно бе да накарам пазителите да повярват, че Академията е нападната от стригои. Затова при подобни ситуации част от мен едва ли не очакваше непременно да се натъкна на съпротива. Но сега беше по-различно. Колкото и да бяха здравомислещи, Оксана и Марк през по-голямата част от живота си се бяха борили с магията на духа. Лудостта бе част от живота им и след още миг на размисъл, Оксана престана да спори с мен.
— Добре — рече тя. — Дай ми ръцете си.
— Какво става? — попита Ейб, все още съвсем объркан. За кратко изпитах леко задоволство, че този път за разнообразие, ставаше нещо, неподвластно на него.
Марк промърмори нещо на руски на ухото на Оксана и я целуна по бузата. Вероятно я предупреди да бъде много внимателна, но не я упрекна за избора й. Знаех, че и той би постъпил така, ако тя беше на мястото на Лиса. Любовта между Марк и Оксана беше толкова силна, толкова дълбока, че аз едва не се отказах да искам тази услуга от нея. Тази любов ми напомни за Дмитрий. Ако си позволя да мисля за него дори още миг, отново щях да преживея случилото се през изминалата нощ…
Хванах ръцете на Оксана. Стомахът ми се беше свил на топка. Никак не ми допадаше идеята някой да нахлуе в главата ми, въпреки че беше доста лицемерно от моя страна, след като постоянно прониквах в съзнанието на най-добрата си приятелка. Оксана ми се усмихна леко, макар да бе очевидно, че е изнервена не по-малко от мен.
— Извинявай — заговори тя. — Мразя да постъпвам така с хората…
И тогава го почувствах — същото нещо, което ми се случи, когато Ейвъри ме изхвърли. Беше почти като физическо усещане, все едно че някой докосва мозъка ми. Ахнах, неспособна да отместя погледа си от очите на Оксана, докато горещи и студени вълни заливаха тялото ми. Оксана бе проникнала в главата ми.
— А сега иди при приятелката си — каза ми тя.
Направих го. Съсредоточих мислите си само върху Лиса и я намерих още да стои на перваза на прозореца. По-добре там, отколкото на земята, но исках да се махне оттам и да се прибере в стаята, преди да се е случило непоправимото зло. Но аз не можех да направя нищо. Оксана бе тази, която трябваше да каже на Лиса да слезе от перваза. Само че аз нямах никаква представа дали другата жена е проникнала през мен в нея. Когато нахлух в мислите и възприятията на Лиса, се лиших от усещането за Оксана. Повече нямаше гъделичкане в мозъка ми.
Оксана?, помислих аз. Там ли си?
Нямаше отговор — или поне не от Оксана. Отговорът дойде от съвсем неочакван източник.
Роуз?
В съзнанието ми заговори гласът на Лиса. Тя замръзна на перваза на прозореца и внезапно престана да се смее на казаното от Ейвъри. Усетих ужаса и объркването, които я обзеха, докато се чудеше дали не халюцинира. Заозърта се трескаво из стаята. Погледът й се плъзна покрай Ейвъри. Ейвъри разбра, че става нещо, и лицето й се вкамени. Долових познатото чувство за присъствието й в съзнанието на Лиса и не се изненадах, че Ейвъри отново се опита да ме изхвърли оттам.
Само че този път не се получи.
В миналото Ейвъри ме бе изтласквала и това винаги ми действаше като истински ритник. Останах с впечатлението, че и сега се опита, но все едно удари юмрука си в тухлена стена. Този път Оксана беше с мен по някакъв загадъчен начин и ми предаваше своята сила. Ейвъри все още беше в полезрението на Лиса и аз видях как онези красиви сивосини очи се разшириха от шока, че не може да ме контролира.
О, помислих си. Започна се, кучко!