Роуз? Гласът на Лиса отново отекна в мозъка ми. Полудявам ли?
Още не. Но веднага трябва да слезеш оттам. Мисля, че Ейвъри се опитва да те убие.
Да ме убие? Не само чух, но и усетих недоверието на Лиса. Тя никога не би го направила.
Слушай, нека точно сега да не спорим. Само слез от прозореца.
Усетих импулса в Лиса, усетих как се размърда и полека отмести единия си крак от перваза. Но после сякаш някаква важна част от мозъка й я спря. Кракът й остана да виси просто така… след което бавно започна да губи равновесие…
Това беше дело на Ейвъри. Чудех се дали Оксана, спотаена отзад в тази връзка, ще успее да надвие това внушение. Не, тук Оксана не беше активната страна. Духовните й сили по някакъв начин се бяха прехвърлили на мен, за да комуникирам с Лиса, а тя оставаше пасивна. Очаквах да послужа като мост между Оксана и Лиса, за да могат мислите на Оксана да се предадат на Лиса и да я убедят какво да направи. Ситуацията обаче се обърна, а аз не притежавах силата на внушението. Разполагах единствено с легендарната си съобразителност и силата да убеждавам останалите.
Лиса, трябва да се бориш с Ейвъри, казах й аз. Тя владее магията на духа и ти предава своите внушения. Ти си една от най-силните личности, които познавам, способни да излъчват внушение. Трябва да можеш да се справиш с нея.
Отговорът й ме изплаши. Не мога… точно сега не мога да внушавам нищо.
Защо да не можеш?
Защото съм пияна.
Мислено простенах. Разбира се, това беше. Ето защо Ейвъри винаги се стараеше най-грижливо да снабдява Лиса с алкохол. Той вцепеняваше духа, доказателство за което беше Ейдриън, който тъй често се отдаваше на слабостта си към бутилката. Ейвъри насърчаваше Лиса да пие, за да отслабват духовните й способности и да не може да оказва сериозна съпротива. Толкова много пъти Лиса не можеше да прецени колко точно е изпила Ейвъри. Явно Ейвъри доста често се е преструвала на пияна.
Тогава използвай обикновената си воля, посъветвах я. Ти можеш да се противопоставиш на внушението.
Това беше вярно. Внушението не ти осигурява автоматично господство. Някои се съпротивляват по-добре на внушението от други, макар че стригоите и владеещите магията на духа със сигурност бяха по-особен случай.
Усетих как в Лиса започна да се трупа решителност, усетих я как повтаряше думите ми отново и отново, че трябва да бъде силна и да слезе от перваза. Стараеше се да отхвърли импулса, който Ейвъри бе насадила в ума й. Аз, без да разбера как стана това, се присъединих към усилията й. Двете с Лиса обединихме силите си и започнахме да изтласкваме Ейвъри.
В реалния свят погледите на Ейвъри и Лиса не се отделяха, докато продължаваше психическата схватка. Изражението на Ейвъри издаваше изключително силната й концентрация, но внезапно на лицето й се изписа и смайване. Беше забелязала, че и аз се бях присъединила в битката. Моментално присви очи и като заговори, всъщност имаше предвид мен, а не Лиса.
— О — изсъска Ейвъри, — ти не искаш да си имаш работа с мен, нали?
Не исках ли?
Обля ме топлина, след което ме обзе усещането, че някой прониква в мозъка ми. Но не беше Оксана. Беше Ейвъри, с намерението сериозно да проучи мислите и спомените ми. Сега проумях защо Оксана твърдеше, че това е вредна и насилствена намеса във вътрешния свят на личността. Не беше само да погледнеш през нечии чужди очи, а и да шпионираш най-интимните мисли на някого.
И тогава светът около мен се стопи. Озовах се в стая, която не познавах. За миг си помислих, че отново съм в имението на Галина. Несъмнено изпитвах същото усещане, че съм се озовала в същата луксозна и пищна обстановка. Но не. След като се огледах по-внимателно, стана ясно, че изобщо не може да се сравнява. Първо, мебелировката бе по-различна. Дори и вибрациите, излъчвани от околността, бяха някак си по-други. Това място изглеждаше подканващо, гостоприемно и очевидно много обичано, докато имението на Галина изглеждаше красиво, но лъхаше на студено и нещо безлично. Тук върху плюшения диван беше метната небрежно някаква завивка, сякаш някой или някоя двойка до неотдавна се е била гушила под нея. И макар да не можеше да се каже, че в цялата стая цареше безгрижна неразбория, все пак имаше немалко разпръснати лични вещи — като книги и фотографии в рамки, които свидетелстваха, че тази стая действително е обитавана, а не служи само за показ.