Точно това бяха направили родителите на Кристиан. Те съзнателно бяха убили, за да станат стригои и да се сдобият с вечен живот. Кристиан никога не бе проявявал желание да стане стригой, но всички си мислеха, че ще го направи. (Длъжна съм да призная, че заядливият му и избухлив характер не беше в негова полза.) Мнозина от близките му — въпреки че бяха също кралски потомци — бяха несправедливо заклеймени и отритнати. По време на нападението двамата с него се обединихме и сритахме доста стригойски задници. Слухът за това се разнесе и значително подобри репутацията му.
Кирова никога не си бе губила времето с формалности, затова пристъпи направо към същината.
— Господин Лазар ще бъде новият директор.
Лиса все още му се усмихваше приветливо, но сега извърна рязко глава към Кирова.
— Какво?
— Аз се оттеглям от поста директор — обясни Кирова с равен и безизразен глас, който би могъл да си съперничи с този на някой пазител. — Но ще остана в Академията като учител.
— Вие ще бъдете учител? — изуми се Кристиан.
Тя го изгледа строго.
— Да, господин Озера. Това бе първоначалната ми цел, когато дойдох тук. Сигурна съм, че ако положа достатъчно усилия, ще си припомня как се преподава.
— Но защо? — попита Лиса. — Вие вършите страхотна работа.
Това малко или много беше истина. Въпреки несъгласията ми си Кирова — обикновено защото нарушавах правилата — дълбоко я уважавах. Както и Лиса.
— Това е нещо, което обмислям от известно време — обясни директорката. — Моментът ми се струва подходящ, а господин Лазар е отличен администратор.
Лиса доста добре умееше да разбира хората. Мисля, че беше част от страничния ефект на духа, което бе още една причина тези, които го владеят, да са много, много харизматични и необикновени личности. Лиса смяташе, че Кирова лъже, както и аз. Ако можех да прочета мислите на Кристиан, сигурно щях да открия, че и той смята така. Нападението над Академията бе паникьосало мнозина, особено кралските фамилии, макар проблемът, довел до атаката, отдавна да бе разрешен. Предполагам, че се бе намесила дългата ръка на Татяна, която бе принудила Кирова да се оттегли, за да заеме мястото й кралски потомък и така да успокои останалите фамилии.
Лиса обаче не издаде с нищо мислите си и отново се обърна към господин Лазар.
— Е, радвам се да се запозная с вас. Сигурна съм, че ще свършите чудесна работа. Уведомете ме, ако има нещо, което бих могла да направя за вас. — Винаги изпълняваше съвършено ролята си на истинска принцеса. Да бъде мила и учтива с всеки, бе един от многобройните й таланти.
— Всъщност — заговори господин Лазар — наистина има нещо. — Имаше дълбок и гръмък глас, който сякаш изпълни цялото помещение. Посочи към дъщеря си. — Чудех се дали би могла да разведеш Ейвъри и да й помогнеш да се приспособи към новата обстановка. Тя се дипломира миналата година, но ще ми помага в работата. Сигурен съм, че би предпочела да прекарва голяма част от времето си с някой на нейната възраст.
Ейвъри се усмихна и за пръв път Лиса насочи вниманието си към нея. Тя беше красива. Ослепителна. Лиса също беше красива с великолепната си коса и нефритено зелените си очи, които бяха отличителен белег на рода й. Според мен беше сто пъти по-красива, но до по-голямото момиче Лиса изглеждаше някак си безцветна. Ейвъри беше висока и слаба като повечето морои, но не бе лишена от няколко чувствени извивки. Такъв бюст — също като моя — беше мечта за всяко момиче или жена морой, а дългата й кестенява коса и синьосиви очи довършваха картинката.
— Обещавам, че няма да досаждам прекалено — рече Ейвъри. — А ако искаш, мога да ти разкажа някои пресни клюки от кралския двор. Чух, че ще се местиш да живееш там.
Защитните рефлекси на Лиса тутакси се изостриха. Тя разбра какво става. Татяна не само бе отстранила Кирова, но и бе изпратила свой човек да наглежда Лиса. Красиво момиче, идеална компаньонка, която ще шпионира Лиса и ще се опита да я моделира според стандартите на Татяна. Когато заговори, думите на Лиса бяха безупречно учтиви, но в гласа й определено се долавяше смразяваща нотка.